Джон Локк - Смъртоносен експеримент

И точно когато ти се струва, че не може да стане по-ло­шо, става още по-лошо. Никога не си изпитвала подобна болка, не си подозирала, че съществува. Вцепенява те, съзнанието ти не може да я понесе и просто изключва.

Мъжът те оставя да умреш, легнала по лице в калта. Едва не се удавяш в мръсотията, но някой те открива и те отнася у дома. През следващите шест месеца влизаш и излизаш от болници, не можеш да говориш, нито да чувстваш и да мислиш. Седиш на стол с лице към прозо­реца и всички мислят, че гледаш навън, но ти всъщност се взираш в самия прозорец, а умът ти се мъчи да въз­приеме начина, по който са сглобени дървените части, летвичките, крепящи стъклото. Има нещо в начина, по който се пресичат. Само ако можеш да разбереш какво е, не е много, но все е нещо, за което да се хванеш; да започ­неш да възвръщаш здравия си разум.

И ето че един ден есента е дошла, вятърът издухва лис­тата от дърветата. Едно блуждаещо листо се прилепя на прозореца, точно до дървените летви и ти се съсредото­чаваш върху него. За пръв път от месеци виждаш нещо от другата страна на прозореца, а щом там има нещо, може да съществува достатъчно сериозна причина да живееш.

Започваш да изграждаш живота си отначало. Но не живота, който е бил предопределен за теб, а нещо съвсем различно.

Осъзнаваш, че си жива, а не мъртва или заспала. Но осъзнаваш също, че макар да си жива външно, отвътре си мъртва. Минават няколко месеца и те пращат отново на училище, но има нещо различно. Всички деца знаят какво ти се е случило. Присмиват ти се, удрят те, но ти не усещаш болка. Никой не може да те удари като онзи мъж. В същото време искаш да те удрят, затова им отвръ­щаш на подигравките. Удрят те, а ти се смееш. Удрят те по-силно, а ти се смееш още повече. Харесва ти усещане­то от кръвта в устата ти. Вкусът и консистенцията ѝ те карат да се чувстваш почти жива.

Вече си на петнайсет и с възрастта ставаш все по-красива, но ни най-малко не те е грижа. Започваш да взимаш наркотици, да флиртуваш с бащите на някогашните си приятелки и да спиш за пари с някои от тях, за да си ку­пуваш още наркотици.

В крайна сметка те арестуват за проституция и си из­пратена в щатска болница за психиатрична оценка. Ряз­кото спиране на дрогата предизвиква остра реакция, по­ради което ти слагат инжекция и те връзват с ремъци. При първото си събуждане откриваш, че ръцете, кръстът и глезените ти са неподвижно прикрепени към легло. При следващото ти събуждане двама санитари блудстват с теб. Започваш да пищиш и виеш и те избягват. Мислиш, че си открила начин да ги победиш, но само си ги научи­ла да ти слагат по-силна доза следващия път.

Прекарваш в отделението няколко седмици и когато си вече чиста, разбираш, че имаш коефициент на инте­лигентност 182, това са сто точки повече отколкото са ти нужни за живота, който възнамеряваш да водиш.

Връщаш се у дома, а също и към старите навици, да си купуваш наркотици и да продаваш тялото си. До навърш­ване на осемнайсет си се научила на още неща, умееш да крадеш коли. Обичаш колите, харесва ти да ги форси­раш, да караш бързо със свалени стъкла и усилено радио, да усещаш туптенето на басите.

Като туптенето на сърце.

Една вечер караш раздрънкан додж „Сюпърбий“ и си достатъчно пияна да се запиташ какво ли ще е да се блъс­неш в колата, паркирана близо до същите онези храсти, където всичко се промени за теб. Ударът е силен, но оце­ляваш и се връщаш отново в отделението при наркоти­ците и среднощните изнасилвания от страна на санита­ри, които никога не биха си хванали гадже.

Продължава така няколко седмици, а може би месеци, и тогава нещо се случва: за втори път в живота ти се поя­вява мъж, който променя живота ти. Разликата е, че този мъж разбира теб и потребностите ти. Името му е Донован Крийд и определено знае какво ти е нужно.

Нужна ти е мотивация.

Не можеш да станеш каквато е осемнайсетгодишната Кали, без да си преживял ужасна душевна травма. И не се превръщаш в днешната празна, повредена машина за убиване Кали, ако нямаш мотивация за това.

Да, аз дадох на Кали мотивация. Взех я под крилото си и я обучих. Тя възприемаше лесно, защото беше неумор­на и не ѝ мигаше окото от нищо.

Мотивацията на Кали е отмъщение.

Ето защо не ѝ е трудно да стреля в непознат или хладнокръвно да убие млади момчета, които изнасилват мо­мичетата, поканили на среща. Ето защо за Кали понякога нещата са лични.

Погледнах я, седнала в самолета от другата страна на пътеката с лице към мен и притворени очи. Господ да ѝ е на помощ, беше най-невероятно красивата жена на този свят.