Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Музикантите са страхотни - изпадна във възторг Катлийн, - толкова са сладки!

- Да бе, сладки - промърморих.

- Ама погледни ги само. Трябва да са поне осемдесет- годишни.

Погледнах ги, всъщност ги познавах. И определението „сладки“ изобщо не им подхождаше. Джони Ди и Силвио Брака бяха дедици, които можеха в един момент да сви­рят романтична балада, а в следващия - да ти счупят ка­пачките на коленете.

- Чудя се какво ли прошепва на онези жени - подхвър­лих.

Катлийн ми отправи сияйна усмивка.

- Може да се разходя и да разбера - заяви.

Сал срещна погледа ми и ни направи знак да го добли­жим. Проправихме си път до него.

- Това е съпругата ми Мари - обърна се той към Кат­лийн.

- А това е Катлийн - представих я аз.

Кимнах на Големия Лош и Кокала и те ми отвърнаха с кратко сковано кимване.

Сал се престара, като се поклони и ѝ целуна ръка. По­сле направи крачка назад и прецени тялото ѝ с поглед, като инспектор по качеството на месото, който го опре­деля като „чудесно“ или „превъзходно“. Спря се на пре­възходно.

- Аха - облиза устни, - добра си я избрал, Крийд.

Мари го прекъсна.

- Престани, Сал. Караш бедното момиче да се чувства неудобно. - И се обърна към Катлийн. - Не му обръщай внимание. Мисли се за жребец.

Катлийн се усмихна.

Очите на Мари добиха свиреп израз.

- Сериозно го казвам - отсече. - Не му обръщай вни­мание.

Катлийн ме стрелна притеснена.

- Мари, тя е приятелката на Крийд - възмути се Сал и натърти твърдението си с повдигане на вежди.

Мари демонстрира скептицизъм.

- Осиновяват дете, за бога - додаде той.

Поведението на Мари се промени на мига.

- Наистина ли, Донован?

- Да - потвърдих.

Мари се усмихна лъчезарно на Катлийн.

- Ще трябва да ми позволиш да ти помогна с пригото­вленията за сватбата!

Сал се разсмя.

- Те няма да спазват церемонии... как му се вика... ще живеят в грях като нас някога - намигна ѝ той.

- Ние не сме правили нищо подобно - обиди се Мари. Обърна се към Катлийн. - Наистина ли? Няма ли да се жените?

Преди Катлийн да е успяла да измисли отговор, Мари поклати глава и ни остави, за да поприказва с някои гос­ти.

Сал попита:

- Имаш ли плик за мен?

- Имам нещо по-добро - отговорих, - но трябва да вле­зем вътре.

- Без майтап? - възкликна Сал. - Ами да вървим тогава.

Нареди на Кокала да пази авоарите и направи знак на

Големия Лош да ни последва. Тръгнахме през тълпата сред благопожелания и поздравления. Докато вървяхме, попитах:

- Откъде знаеш за осиновяването?

Сал се усмихна.

- Имам си... как му се казва... източници. - Попита Кат­лийн: - Виждала ли си го да се бие?

- Веднъж го чух.

Сал се учуди.

- Чула си го? Какво искаш да кажеш?

Тя ме изгледа и поясни.

- Закусвалнята на Нели. Бандитите на Джо Демео.

Сал ахна.

- Била си там?

Катлийн кимна.

- Нещо такова. Бях в заведението, скрита под масата.

Влязохме в дневната. Санто Мангано помаха от фоайе­то и се провикна:

- Хей, Сали!

Сал помаха в отговор.

- Истинска красота - отбеляза Сал. - Говоря за начи­на, по който Крийд - как му се вика - нанася физически поражения. Веднъж бяхме на едно събитие, където пиян почитател на бойните изкуства довтаса при мен без ни­каква причина. Преди Големия и Кокала да са успели да се намесят, Крийд подхвана онзи и, кълна се в Бог, при­личаше на буболечка, понесена от торнадо!

Катлийн стисна ръката ми.

- Ако това ви е впечатлило, трябва да го видите в лег­лото.

- Хайде бе!

- Ами да - рекох. - Само дето в леглото аз съм буболеч­ката.

Сал се разсмя, но изведнъж от колоните прозвуча гръмовен глас. Той потрепна, но запази самообладание. Всички гангстери наоколо се хвърлиха на пода, като по­влякоха и съпругите си. Жени пищяха, докато мъжете им търсеха прикритие. Измъкнати бяха оръжия от кобури на глезените и под раменете. Обслужващият персонал заразмахва ножове, като доказа правотата на предполо­женията ми.

Гласът беше мъжки, властен, като Божия гняв.

Гласът прогърмя:

- Най-могъщите воини не впечатляват с физически данни!

Светлините угаснаха и сини снопове лъчи осветиха отсрещната стена на фоайето. Мощният тембър прозву­ча отново:

- Вижте най-могъщите бойци на всички времена!

Издигна се гигантски облак от дим и лампите свет­наха. На мястото на дима стоеше инвалидна количка. Не обикновена инвалидна количка, а от материали от кос­мическата ера и с всевъзможни нововъведения. Имаше редица рамки, светлини и електронни устройства. В ко­личката седеше малък човек с невероятно дълги пирги, облечен с ярка риза.