Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Осребрих я. Всичко беше заради постоянната нужда от пари.

- На колко възлиза застраховката?

- В случай на смърт би била сто хиляди долара.

Кимнах.

- Кажи ми каквото ме интересува и ще се погрижа жена ти да получи стоте бона.

- Искаш да кажеш...

- Да. Ще я покрия.

- Анита.

- Моля?

- Жена ми. Казва се Анита.

Когато я погледна, си припомням всичко значимо.

Беше ранен следобед и се бях върнал в Норт Бъргън, където Катлийн живееше под наем в едната половина на толкова малка къща близнак, че още от входната врата чух душа. Минах през дневната, влязох в спалнята и ви­дях на леглото купчина дрехи, които Катлийн беше извадила за пътуването. Спалнята беше два пъти по-голяма от стандартна затворническа килия, което означаваше, че имаше място за двойно легло, нощно шкафче и средно голяма тоалетка. Вратата към банята беше на отсрещната стена. Открехнах я и надникнах. Вратата на душа беше от матово стъкло. Беше доста запотено от парата, но успях да видя достатъчно от силуета ѝ, та сърцето ми да забие лудо. Тихо се отдръпнах и затворих вратата, за да не я стресна.

Щом водата спря, повиках я по име. След миг тя отво­ри вратата, увита в хавлия. Плъзна се през спалнята към коридора, за да настрои термостата на по-ниска темпера­тура. После скочи в леглото, където я очаквах.

Накрая се измъкна от леглото, а аз както винаги под­прях глава на ръката си, за да ѝ се полюбувам отзад. Кат­лийн вдигна високо ръце, протегна се и изви гръб, без изобщо да осъзнава своята чувственост. Беше типично за нея да превръща обикновените занимания в нещо спе­циално. Още с гръб към мен обу гащичките си и лекичко извъртя долната част на тялото си, за да ги вдигне над бедрата.

Върна се в банята и започна да си суши косата, а аз се опитвах да определя кое е най-хубавото у нея. Преда­дох се. С една дума, тя беше поразителна и бях убеден, че всички, които я видят на партито на Сал вечерта, ще се влюбят в нея на мига.

Докато я гледах да си оправя косата, си мислех колко добре се чувствам в компанията ѝ. В този момент осъз­нах: за цял час, откакто се бях прибрал, не бяхме си раз­менили нито дума.

В четири часа бяхме на борда на Лиърджет 45, нает от Сензорни ресурси, правителствената агенция, ръково­дена от Дарвин, моя посредник с правителството. Обикновено договарям безплатно ползване на самолети на агенцията, дори и в случаите, когато не работя за тях, но този път летяхме за партито по случай рождения ден на известен престъпник и Дарвин не искаше да рискува да бъде свързан с това.

Около шест вечерта се настанихме в „ Синсинатиън“ - любимия ми хотел в Синсинати. Отправих се към мини- бара, а Катлийн започна да се съблича.

- Още веднъж?

- Кротко, тигре. Просто ще взема един истински душ.

- Какво му беше на онзи, който взе преди няколко часа?

- Той беше заради теб. Този е за партито.

- Къде са специалните агенти? - попита Катлийн, ко­гато лимузината ни мина през портала и се отправи към имението на Сал в далечината на алеята.

Няколко години по-рано ФБР и местните полицаи щяха да стоят на позиция в подножието на хълма, да за­писват регистрационни номера и да снимат всички гос­ти.

- Настъпиха по-добри времена за организираната престъпност - отговорих. - Сега федералните се интере­суват повече от терористите. Що се отнася до местната власт, нищо чудно кметът и шефът на полицията да се отбият за по едно питие.

Катлийн се намръщи.

- И няма да има автомати? - попита.

Допуснах грешката да спомена за партито на Сал пред Катлийн миналата седмица и тя настоя да дойде. Бях ре­шил да държа тази част от живота си в тайна от нея, но прословутото ѝ цупене в продължение на два дни про­мени решението ми. Освен това част от мен искаше да види как ще реагира при срещата със Сал. Щеще ли да ѝ понесе гангстерско сборище?

- Може да видиш да се размахва някое и друго оръжие - казах.

Катлийн изглеждаше очарована от възможността да се срещне с престъпен бос от подземния свят. През послед­ните няколко дни ми зададе стотици въпроси за отноше­нията ми със Сал. Лъгах чрез спестяване на информация, преиначаване и по всякакъв друг начин. Накрая я нака­рах да повярва, че Вътрешна сигурност си сътрудничи неофициално с мафията, която ни помага да идентифи­цираме и намираме заподозрени терористи. Уверих я, че присъствието на партито по случай рождения ден на Сал е служба към правителството и я попитах дали е съглас- на да се изяви като асистентка на фокусник.