Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Спря за момент и попита:

- На какво се хилите? Приличате на селския идиот.

Тогава я осени.

- Мамка му - ядоса се, - накарахте ме да ви разкажа за себе си.

- Не го приемайте толкова навътре.

- Сигурно вече сте знаели за книгата.

- Проучих ви в Гугъл, преди да си запазя час.

- Ще трябва да внимавам с вас, господин Крийд - каза тя, - вие сте истински манипулатор.

- Благодаря.

- Приемате това за комплимент?

- Кое е изключението?

Погледна ме озадачена.

- Казахте, че греша за всичко, освен за едно нещо.

Усмихна се.

- Почакайте - казах и също се усмихнах. - Знам кое е. Че винаги сте била красива.

Тя се ухили, а аз вирнах глава.

- Госпожице Н. Крауч - ахнах, - да не би да ми намиг­нахте?

И това постави началото на професионалните ми от­ношения с Надин.

За Теди Бой Търнър се говореше, че вирусът на хазарта го заразил дълго преди да подхване кариера като барман в бар-грил „Грантлайн“ в Дарнел, Западна Вирджиния. Като тийнейджър косял морави и миел коли, докато събрал дос- татъчно пари, за да залага на спортни събития.

В залагането добрите печалби на ранна възраст обик­новено водят до финансов крах с годините, а случаят на Теди Бой не беше изключение. Серията от загуби, в която се намираше в момента, представляваше сериозна заплаха за живота му. Беше така затънал в дългове към Салваторе Бонадело, един от най-властните и известни престъпни босове, че никога нямаше да се измъкне само със заплатата си в „Грантлайн“.

Теди Бой живееше в постоянен страх, че в някой от следващите дни мутрите ще се появят точно когато за­тваря заведението и ще си поискат парите. Беше се под­готвил за някой счупен крак или ръка, може би дори спу­кани ребра. Не беше подготвен обаче за лично телефонно обаждане от самия Сал Бонадело.

Според Сал разговорът беше протекъл по следния на­чин:

- Преглеждам сметката ти - уведомил го Сал.

- Правя всичко възможно, господин Бонадело. Нужно ми е още време.

- Какво ще кажеш... как му се вика... да изчистиш дълга си?

Теди Бой се замислил.

- Мога да пребия някого с бухалка ако поискате, но не съм професионалист - замънкал, - не съм убивал или нещо от сорта.

- Не, нищо подобно - отговорил Сал. - Трябва ми мал­ко информация и услуга. Ако си свършиш добре работа­та, може да ти опростя дълга. Как ти се струва?

- Като прераждане, господин Бонадело. Не се опла­квам, но работя ден и нощ само за лихвите. Не съм изпла­тил нищо от заема.

- Познаваш ли хлапе на име Чарли Бек?

- Всички познават Чарли.

- Приятел ли ти е?

Теди Бой замълчал.

- Не и ако вие не желаете така, господин Бонадело.

- Добър отговор. Идвал ли е при теб с момичета?

- Разбира се. Постоянно ги сменя. Прилича малко на Том Брейди.

- Да си го виждал с гимназистка? С къса руса коса, каз­ва се Кимбърли Крийд?

- Доколкото ми е известно, не - отговорил Теди Бой.

Сал измърморил.

- Тед, разочароваш ме. Надявах се, че ще мога да ти помогна с твоя... как му се вика... смъртоносен проблем.

Настъпило дълго мълчание, после Теди Бой прочис­тил гърло и казал:

- Носят се някакви слухове.

- Тед?

- Да, сър?

- Дай ми нещо полезно.

Нед Денхолън се събуди притеснен и дезориентиран. Огледа едната си ръка, после другата, в опит да дойде на себе си. Нед вероятно си спомни, че включи алармата, за­твори аптеката и тръгна през паркинга към колата си. Сега лежеше по гръб на пода на непозната стая - възможно ли беше това?

Китките му бяха заключени с белезници, закачени с верига за халки на пода.

Надигна глава и ме видя, седнал на стол до краката му.

Нед се устреми в опит да ритне стола. Осъзна, че и краката му са приковани към пода.

Разклати глава яростно, повдигна торса си няколко пъти напред, за да покаже че е боец, който не може да бъде сплашен лесно. В действителност Нед не беше боец и можеше лесно да бъде сплашен, ето защо скоро преста­на да се перчи, а взе да пелтечи и ридае.

- Кой си ти? - изхленчи Нед. - Какво искаш? Защо ми причиняваш това?

Въздъхнах.

- Причината да съм тук, Нед, е, че съм разтревожен за дъщеря си.

Нед веднага престана да скимти. Сигурно помисли, че съм някой побъркан.

- Моля?

- Казвам се Донован Крийд, баща съм на Кимбърли. Бих се ръкувал с теб, но...

Да бе, как не, сигурно си мислеше Нед, само дето ръка­та ми е прикована към пода!

Започна да изучава лицето ми, сякаш за да ме разтъл­кува според чертите ми. Беше убеден, че съм неуравнове­сен. Но дали бях способен на убийство? Не му трябваше да узнава.