Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Донован, работата ми има нещо общо с тази на зъбо­лекарите.

- Какво е то?

- И аз не мога да започна да ви помагам, ако не си от­ворите устата.

Кимнах.

Тя продължи:

- Тук има няколко стола и пациентите ми имат избор. Не се намесвам в избора им, защото той ми подсказва нещо за пациента.

- Ъхъ.

- Столът, който вие избрахте например, ми говори, че сте свикнали да контролирате положението, това често е признак, че трудно се доверявате. Очевидно ви е трудно да се отпуснете достатъчно, че да обсъждате личния си живот с напълно непознат човек.

- Добре - отговорих, - разкажете ми нещо за себе си и вече няма да сме непознати.

Тя се усмихна.

- При цялото ми уважение, Донован, вие сте поводът за разговора ни. Би било ужасно непрофесионално да об­съждам личния си живот с вас. По-важното е, че колкото по-малко знаете за мен, толкова по-лесно ще ви бъде да споделяте чувствата си.

- Чудесно - отвърнах. - Не ми казвайте. Ще разбера всичко, което ми е необходимо, като огледам кабинета ви.

- Сериозно, толкова ли сте проницателен? - учуди се тя.

Забелязах, че госпожица Н. Крауч е на ръба да ми се присмее, въпреки усилието, което полагаше да прикрие всяка следа от емоции в тона си.

Изправих се.

- Да ви демонстрирам ли?

- Ако мислите, че е необходимо.

- По лицето ви съдя, че винаги сте била красива, но вече сте по-възрастна, в края на петдесетте, а дрехите и прическата ви показват, че приемате този факт. Възрас­тта ви се е отразила благодатно и мислите, че сте по-умна от приятелите си, дори и от онези, които са напред­нали повече в професията. Имате само една снимка на бюрото си - на две момчета, очевидно с японско-американски произход. Синове са ви, но на снимката не при­съствате нито вие, нито баща им. Ако съпругът ви беше правил снимката, вие щяхте да сте на нея. Ако вие я бяхте правили, той щеше да присъства. Ако съпругът ви беше починал, щяхте да пазите снимка на бюрото си в негова памет. Такава обаче липсва, което ми подсказва, че сте разведени. Предвид възрастта ви и възрастта, на която трябва да сте родили, тази снимка е отпреди близо десет години. Не сте я сменили с нова, защото ви напомня за по-добри времена.

Погледнах я, за да проверя дали беше впечатлена. Дори и да беше, криеше го добре. Няма значение. Тъкмо започвах.

- Стараете се винаги да се държите подобаващо - про­дължих, сочейки дипломата ѝ. - Криете се зад съкрате­ното име Н. Крауч, защото мислите, че Надин ви праща в графата на селяците. Чувствате се ощетена, защото връстниците ви са завършили престижни колежи, а вие е трябвало да се примирите с медицинския институт към Университета в Питсбърг. Убедена сте, че не сте дости­гнали потенциала си.

- Кое ви навежда на тази мисъл?

- Няма книги и статии на видно място, което означава, че нямате публикации. Кой скъпо платен психиатър ос­тава непубликуван до вашата възраст?

Н. Крауч стисна устни.

- Разбирам - процеди - Нещо друго?

- Синовете ви са заминали в колеж или вече работят и не ви се обаждат толкова често, колкото ви се иска. Имате две кучета, за да запълнят липсата.

- Моля? - възкликна. - Нима няма да уточните поро­дата?

Усмихнах се.

- Японски шпиц - изрекох, - порода, внесена по наши­те земи при завръщането от служба след Втората светов­на война. Две братчета от едно котило.

Поклоних се и седнах на коженото кресло. Възможно е да съм се подсмихнал.

- Това е невероятно, господин Крийд - отбеляза тя, - наистина забележително.

- Благодаря, госпожице Крауч.

Тя заговори.

- Събрахте всички видни сведения и изкривихте фактите. Всички с изключение на един.

Засмях се.

- Глупости.

Н.Крауч се изправи.

- Прехвърлих шейсетте, не съм на петдесет и няколко. Не мисля, че съм по-умна от приятелите си, при все че никой не ме е надминал в професионално отношение. На бюрото е снимката на осиновените синове на сестра ми. Не съм разведена, защото никога не съм се омъжвала. Не съм от Средния Запад, от Маями съм. Връстниците ми не са завършили престижни колежи, защото психиатрите учат в институти по медицина, не в колежи. И като заго­ворихме за това, медицинският институт към Универси­тета в Питсбърг е номер едно в страната. Само през 2005 година получиха сто и осемдесет НИЗН - това е Нацио­нален институт за здравни награди - на обща стойност седемдесет и шест милиона долара. И между другото - добави, като се пресегна към долния плот на бюрото си, - не крия първото си име и имам публикации. - Държеше книга със заглавие „Когнитивна настройка на неврофизиологичната функция“ и посочи името на автора - док­тор Надин Крауч.