Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Защо?

- В болница човек се разболява по-бързо, отколкото на което и да е друго място.

Започвах да харесвам доктор Хеджпет.

- И не ми е нужна сърдечна ангиография?

- Мисля, че не. Нужни са ви два часа и тоалетна.

- Тоалетна?

- Проблемът ви може да се дължи на остри киселини, индикация за хранително отравяне. Наскоро да сте яли нещо със съмнителен произход?

Сетих се за говеждото бурито, което хапнах в грил-бар „Конска глава“ преди няколко часа. Просветна ми, че го­веждото може да не произхожда задължително от крава.

- Възможно ли е да сте яли нещо гадно и скоро след това да сте се подложили на физическо натоварване?

Помислих си за сестрите Питърсън.

- Вижте - възразих, - случвало ми се е да имам кисели­ни. Но тази болка беше ужасно силна и възникна в цен­търа на гръдния ми кош.

- Хей, при всички положения можем да направим сър­дечна ангиография, ако държите. Болницата с радост ще прибере трийсет бона за един ден. Десет пъти повече, ако по време на процедурата пробием дупка в артерията ви.

Намръщих се.

- Това обичайно усложнение ли е?

- Как да се изразя по-деликатно? - отвърна доктор Хе­джпет. - Нашият специалист, който извършва манипула­цията, е кардиолог, но по закон не е задължително да е хирург. От Индия е и изглежда умен, но е доста млад и опитът му със сърдечните ангиографии е ограничен.

- Колко ограничен?

- С вас ще изгуби девствеността си.

- Аха. Киселини казвате, значи?

- Остри киселини, да. В комбинация с физическо на­прежение могат да предизвикат симптомите, които сте изпитали.

Разбрах думите му, но винаги съм имал железен сто­мах. През годините, в които тествах оръжия за армията, трябваше да гълтам хапчета, в сравнение с които бурито- то в „Конска глава“ приличаше на солетка.

- Ако резултатът от стрес-теста се окаже нормален, какво трябва да направя?

- Да си отидете у дома и да прекарате ползотворно вре­мето си в близки отношения с тоалетната.

- А ако това не помогне?

Доктор Хеджпет се поколеба.

- Посещавате ли психиатър?

Намръщих се.

- Според вас си въобразявам, че ме боли, така ли?

- Сигурен съм, че болката е съвсем истинска. Но ми из­глеждате от хората, които могат да понесат много болка.

Само да знаеше, помислих си и се запитах дали да не споделя с Хеджпет, че тествам оръжия за мъчения за ар­мията от години. В крайна сметка реших да бъда скро­мен.

- Определено никога не е представлявало проблем да понеса киселините.

- Болката идва отнякъде - каза той - и съм почти сигу­рен, че не е от сърцето. Точно то обаче е в моята област и ще проверим първо него. Следват тоалетната и мозъкът.

- Добре, убедихте ме - отговорих. - Коя е първата стъп­ка за това кардиолитно чудо?

Без да пусне дори бегла усмивка, доктор Хеджпет за­яви:

- Трябва да включим система.

Отиде до вратата и извика Дейна.

Още бях в болницата, но облечен с цивилните си дрехи и чаках резултата от стрес-теста. Тъй като разполагах със свободно време, реших да наруша болничните правила и да се обадя по мобилния си телефон. Кимбърли отговори при първото позвъняване.

- Тате! - писна тя.

- Звучиш чак прекалено щастлива - казах.

- Личи ли ми?

Ох, помислих си. Влюбена е.

- Кое да си личи?

- Влюбена съм.

- Още си малка - отвърнах инстинктивно.

- О, татко - възрази тя, - вече съм в гимназията.

- Значи си малка. А и ти остава още един семестър, за да станеш гимназист.

- Това е подробност - пренебрегна забележката ми тя, - като се има предвид, че учебната година започва след десет дни.

Въздъхнах.

- Казва се Чарли - продължи тя.

- Моля те, кажи ми, че не е Чарли Мансън.

От другата страна на телефонната линия, в Дарнел, Западна Вирджиния, дъщеря ми се изкикоти.

През следващите петнайсет минути си поговорихме за книги, които сме чели, музика, която харесваме, летни почивки, които възнамерявахме да организираме някой ден. Попитах я колко сериозна е връзката ѝ с Чарли и тя смени темата на разговора.

- Мама обади ли ти се? - попита тя.

- Скоро не е.

- Ще го направи.

Простенах.

- Какво има сега?

- Разбрала е за Катлийн. Приятелката ѝ Ейми ѝ е ка­зала.

Знаех, че някога трябва да се случи. Преди няколко ме­сеца бившата ми съпруга Джанет беше сгодена за бившия побойник на съпруги Кен Чапман. В опита си да накарам Джанет да се откаже от женитбата с този кретен, срещ­нах Катлийн, бившата съпруга на Кен, и се влюбих в нея.

- Татко?

- Тук съм, милинка.