Нельсон Демилль - Спенсървил

— Кой? — Кийт отпи от виното си.

— Отгатни.

— Клиф Бакстър.

— Близо — изсмя се Гейл.

— Хайде, казах ти, че е стар твой приятел.

— Ани Бакстър.

— Браво! Побира ли ти го главата?

— Побира го.

— За това се иска голям кураж — каза Гейл и се усмихна на Кийт. — Ани изглежда чудесно.

— Добре.

— Всъщност за жена, чийто съпруг се оказва изнудвач, вземач на подкупи и прелюбодеец, тя се държи доста хладнокръвно, да не кажа радостно.

— Може би си е хванала гадже.

— Това би обяснило настроението й — забеляза Гейл.

— Дадохме й безплатен екземпляр, разбира се, и я поканихме да влезе — каза Джефри. — Бях изненадан, че прие. Прие и да изпие чаша чай. Толкова беше приятно да си кажем някоя дума след толкова години. Спомнихме си доброто старо време. Казах й, че си се върнал, и тя ми каза, че сте се засекли пред пощата.

— Точно така.

— Не ти ли се поразтупа сърчицето? — захили се Гейл.

— Че как!

— Да ти кажа правичката, няма да се изненадам, ако скоро се замомее — каза Гейл. — Знаеш ли, почувствах се малко зле. Искам да кажа, никога не сме възнамерявали да й създаваме семейни проблеми, но пък това е естественият резултат от онова, което трябваше да направим с него. Което всъщност той си направи сам.

— Предполагам. Когато пиеш, трябва и да си платиш.

— Освен ако не са се разбрали както ние двамата с Джефри. Никой не може да се пръкне насреща ни и да ни размахва доказателства за изневяра.

— Интересно. Но ако някой от двама ви се влюби дълбоко в любовника си?

— Ами… — Гейл наистина се смути; очевидно нещо подобно вече се бе случвало на единия или на другия, а може би и на двамата, един, два пъти, много пъти.

— Хората се влюбват от една среща, съвсем случайно. Това всъщност е по-малко вероятно да се случи със случайни партньори. Любовта има по-малко общи неща със секса, отколкото липсата на партньор за по-продължително време. Не каза ли, че сърцето ти е забило силно, когато си видял Ани? Искам да кажа, след двайсет и толкова години между вас все още гори огън. Колко жени си изчукал след нея?

— Да броим ли и чужденките?

Тя се разсмя.

— А защо ли такъв хубавец като теб е останал неженен?

— Май по-добре да си бях останал гладен.

— Остави го на мира, Гейл — засмя се Джефри. — Явно тази тема не му е по сърце.

— Правилно — кимна Кийт. — Спенсървилските ченгета тормозят ли ви?

Джефри поклати глава.

— Още не. Нали разбираш, Гейл все още е градска съветничка. Мисля, че изчакват да минат изборите, за да си разчистят сметките. Ще видим тогава чии пилци ще се броят.

Кийт изгледа и двамата.

— Междувременно трябва да сте по-тихи и от тревата. Бакстър е на косъм да изригне.

Гейл и Джефри се спогледаха.

— Внимаваме какво правим — каза Джефри.

— Имате ли оръжие?

— Не — отвърна Джефри. — Ние сме пацифисти. Стрелят по нас, а не ние по тях.

— Имам карабина. Нека ви я дам.

— Не — възрази Джефри. — Няма да я използваме.

— Можете, ако ви е в къщата и някой се опита да…

— Не. Моля те да уважаваш мнението ни, Кийт.

— Добре. Но ако ви потрябва помощ, свиркайте.

— Добре.

Джефри стана и разбърка двете тенджери.

— Супата е готова.

Изядоха супата, после хапнаха зеленчуци с къри и се заловиха с последната бутилка вино.

Кийт направи кафе, а Гейл разви един кейк.

— Хей, за малко да забравя — възкликна Джефри след кейка и кафето, бръкна в джоба си и извади един плик. — Ето ти хилядарката.

— Благодаря. — Кийт измъкна от портфейла си чек и го подаде на Джефри, който го погледна и възкликна:

— Но това е за две хиляди долара!

— Моята контрибуция за каузата. Никога до този момент не съм давал пари на комунисти.

— Не можем да ги вземем, Кийт.

— Можете. Парите не ми трябват и искам да направя нещо с тях.

— Можеш да ни помогнеш, като се присъединиш към нас.

— Бих го направил, но не мога. Защото си тръгвам.

Никой от двамата не проговори.

— Вижте, приятели, аз ви вярвам и ви обичам. Освен това може да ми потрябва помощта ви. Готови ли сте да чуете една дълга история?

Те кимнаха.

— И така, завърнах се в Спенсървил на стартовата линия, за да видя дали мога отново да пробягам разстоянието. Е, човек не може да го направи. Състезанието е приключило, но човек може да се състезава в ново състезание. Да, знам, че говоря малко със заобикалки. Ще ви го кажа направо: влюбен съм в Ани и…

Гейл удари с две ръце по масата.

— Знаех си! Видя ли, Джефри, казах ли ти!

— Аз ти казах.