Нельсон Демилль - Спенсървил

— Мога ли да продължа? Не е толкова лесно. И така, ние си пишехме в продължение на двайсет години.

— Това ми харесва много. Давай! Тя обича ли те?

— Гейл, успокой се — намеси се Джефри.

— Да, тя ме обича и ще бягаме заедно. Край на историята.

— Дрън-дрън! — избухна Гейл. — Направихте ли го вече?

— Това не е съществено… Не, не сме…

— Лъжец. Знаех си. Виждаш ли? Затова и тя се носи, все едно че са й пораснали крила. Попита ни дали сме разговаряли с теб през последните дни. Това е страхотно! Онази свиня си заслужава напълно съдбата. О, Кийт, толкова съм щастлива за теб. — Тя се изправи и го целуна, което той вече очакваше, а Джефри продължи церемонията с ръкостискане.

Кийт изпита леко нетърпение.

— И така, с това отговорих на повечето ви въпроси и мисля, че ви дължа обяснение за причината, поради която не мога да се посветя…

— Виж, та ти вършиш повече, като крадеш съпругата на този негодник.

— В действителност не крада нищо…

— Винаги съм си знаел, че вие двамата пак ще се съберете — каза Джефри. — Кога потегляте?

— Не мога да кажа. Скоро е обаче.

— Можем ли да помогнем с нещо?

— Ами, като за начало, не казвайте и думичка по телефона, ако се наложи да разговаряме. Притеснявам се, че може да подслушват моя или вашия телефон.

— Да, възможно е. Какво още има?

— Нищо. Донесохте парите, като гледам, ще имам храна поне за още няколко дни, а и Гейл може да си държи ушите и очите отворени в градския съвет.

— Винаги съм с наострени уши. Освен това имам едно ченге, което ми снася информация.

— Добре. Но не му се доверявай повече от необходимото.

— Когато става дума за революция, не вярваме почти на никого.

— Ясно — кимна Кийт. — Знаете си правилата.

— Значи се покриваш докато… бягство ли му казваш, щом тя е омъжена?

— Поради липса на по-точна дума, да. Ще ви дам ключ от къщата и ще ви помоля да я наглеждате.

— Няма проблеми.

— Къде го направихте? Колко пъти? Как успя да го уредиш?

— Имаме опит още от гимназията. — Кийт промени темата. — Съпругът й е страшно подозрителен и страшно го е яд, че се върнах. Гостува ми миналата седмица и си казахме по някоя мила дума. Той обаче в действителност си няма и представа за истинското състояние на нещата. Даде ми седмица да се измитам от града и срокът му изтича в петък, но аз още ще съм тук по това време. Може отново да се навърти наоколо и тогава ще го помоля за няколко дни отсрочка, защото така няма да ми се налага да го убивам — обещах да не го правя.

Гейл и Джефри бяха зашеметени от забележката му и Кийт ги огледа внимателно.

— Това е много сериозна работа. Не е игра. Той е абсолютен психопат на милиметър от пълния срив. Внимавайте много. Предложението за оръжието остава в сила.

Известно време и тримата мълчаха. После Джефри се обади.

— Играта загрубява. Мога ли да запаля?

— Давай, пуши.

Джефри извади торбичка и хартии от джоба на ризата си и си сви цигара. Запали с кибрит и я предложи на Кийт, който отказа, после на Гейл, която също отказа. Той повдигна рамене, отпусна се на стола и запуши.

— Мислиш ли, че Ани е в безопасност? — попита Гейл.

— Да. Но усещам вибрациите, ако мога да използвам този стар израз, а тези вибрации ми казват, че хората са доловили нещо; като че ли могат да прехващат сигналите, които се разменят между тази ферма и Уилямс Стрийт. — Кийт се усмихна. — Не ми духай в лицето, Джефри. Не виждаш ли, че говоря точно като теб.

— Разбирам — намеси се Гейл. — Искам да кажа, че дори и ние подразбрахме нещичко. Кой друг е разбрал, освен Бакстър?

— О, просто хората. Пасторите, нечия сестра, едни чудесни стари дами. Сигурно съм параноик, но съм загрижен, че Бакстър може да попадне на нещо конкретно. Трябва да ви помоля да не говорите и да не правите нищо, което може да възбуди подозрения. Снишете се по-ниско и от тревата, докато мине уикендът. Става ли?

— Става.

— Ако планът се провали, може да ми потрябва помощта ви.

— Насреща сме.

— Благодаря ви много. Хей, Джефри, кой би си по-мислил, че отново ще вечеряме заедно?

Джефри опъна от цигарата и го изгледа.

— Времето е изцерило много от старите рани, Кийт. Радвам се, че доживяхме дните, когато наистина поумняхме.

— Ако това е увертюра към мъжки откровения, ще изляза на верандата.

— Тя се чувства застрашена, Кийт — каза Джефри. — Затова са жените, Кийт, за да балансират динамиката на склещените ни взаимоотношения… и всичко останало. Всъщност къде възнамерявате да заминете? Можем ли да ви гостуваме на вечеря някъде?