Нельсон Демилль - Спенсървил

Кийт и Чарли също станаха и я изчакаха да се отдалечи. Всички шофьори на камиони в заведението я проследиха с поглед.

Двамата отново седнаха и Адеър каза:

— Чудесна жена. Силно присъствие, красиви очи и лице, красиво тяло. Но има лош вкус за мъже.

— Очевидно.

— Още ли си влюбен?

— Да.

— Предполагам, че неудобният съпруг е вън от играта.

Абсолютно.

— Трябва ли ти служба по почистване?

— Да. Той е в хижата, Били Марлон е отвън.

Чарли кимна.

Кийт му обясни как да стигне дотам и прибави:

— Искам всичките й вещи да изчезнат оттам, трупът на Марлон също. Ако искаш, направо изгори къщата. Ти решаваш. После предполагам, че някой трябва да подаде анонимен сигнал до местната полиция. Нека се оправят.

Чарли отново кимна.

— Ще се погрижим. Ами трупът на Марлон?

— Потърси най-близките му роднини в Спенсървил. Първата му жена и децата му са във Форт Уейн. Втората му съпруга Бет е в Кълъмбъс, Охайо. Искам погребение с военни почести в Спенсървил.

— Добре. Как се чувстваш?

— И добре, и зле.

— Тя наистина ли ти спаси живота?

— Да, строши му черепа с ръжен.

— Леле! — възкликна Адеър. — Освен че се е опитвал да те убие, предполагам, че си го е заслужавал.

— Двамата с теб дори не можем да си представим колко.

— Тя как го понася?

— Добре.

— По-късно ще стане малко по-сложно, нали разбираш, когато го осъзнае. Имам предвид децата й и всичко останало.

— Ще се оправи. Но никой друг не трябва да знае за случилото се.

— Няма.

— Благодаря.

Чарли се усмихна.

— Значи все пак се справи сам. Но аз ще трябва да разчиствам кашата.

— В това си най-добър.

— Безплатна услуга ли ти правя?

— Естествено.

— И няма да получа нищо в замяна, така ли?

— Не.

— Ще се върнеш ли?

— Не.

— Окончателно?

— Да.

— Добре. Може би аз ще приема тази работа.

— Чудесно.

Ани се приближи до масата и Кийт се изправи и каза:

— Тръгваме.

— Добре. — Тя протегна ръка на Адеър. — Радвам се, че се запознахме. Надявам се някой ден пак да се видим.

— Със сигурност. Непременно трябва да ми гостувате във Вашингтон.

— Много мило от ваша страна.

Чарли стисна ръката на Кийт.

— Успех, приятелю. Пак ще се срещнем. При по-приятни обстоятелства.

— Убеден съм.

Сбогуваха се и Кийт и Ани се върнаха в пикапа. Кийт излезе на магистралата.

— Свърза ли се с Тери? — попита той.

— Да. Беше ужасно облекчена. Помоли ме да ти предам, че ти благодари.

— Разказа ли й за него?

— Да. Отговорът й беше: „Бог да даде покой на душата му“.

Продължиха на юг към Спенсървил.

— Чарли е очарователен човек — каза Ани.

— Изключително.

— Шеф ли ти е бил?

— Да, но никога не го е взимал прекалено на сериозно.

Тя помълча малко, после попита:

— Какво би могъл да правиш, след като си водил такъв начин на живот?

— Ще отглеждам царевица.

Ани го погледна.

— Кийт… знаеш ли за къщата във фермата?

— Да.

— Съжалявам.

— Всичко е наред, Ани. Земята си е пак там и преди последната къща е имало други две. Ще построя четвърта.

Тя кимна.

— Бих ти предложила да се пренесеш при мен, но мисля, че повече няма да мога да живея там.

— Разбира се.

— И какво?… Какви са плановете ти?

— Ами, първо ще те заведа в Рим и ще видим Колизея нощем, този път заедно.

Ани се усмихна и го прегърна през раменете.

— Добре дошъл у дома, Кийт.

Официален празник в САЩ и Канада, първият понеделник на септември. — Б.пр.