Нельсон Демилль - Спенсървил

— Няма нищо — усмихна се Ани. — Ти си такъв джентълмен. Всичко чисто ли беше?

— Имаш много хубава къща. — Той замълча за миг и прибави: — Все още си маниачка на тема чистота.

— Но в мен живее прасе, което се мъчи да излезе навън.

— Добре.

Известно време пътуваха в мълчание и когато разговаряха, не споменаваха за последните три дни.

През повечето време тя държеше ръката му и не го пускаше дори когато Кийт трябваше да превключва скоростния лост.

— Денят ще е чудесен — каза той.

— Да. Иска ми се да видя изгрева. Особено този.

— Да. — Няколко минути по-късно Кийт рече: — Били Марлон ми каза, че винаги си се държала мило с него. Беше ти благодарен.

Ани не отговори.

— Той искаше да го направи. Имаше да урежда стари сметки.

— Зная. Зная за жена му.

Кийт кимна.

— Винаги съм знаела — каза тя, — че някой ден Клиф ще бъде наказан за всичките си лоши дела. Наистина сам си го изпроси.

— Обикновено се случва така.

— Щеше ли да го убиеш? — попита Ани. — Искам да кажа, ако не беше при самозащита?

— Не зная. Наистина не зная.

— Според мен нямаше. Всичко е наред. Ти си добър човек. Даде ми обещание. — Тя замълча за миг. — Аз не съм давала обещания на никого.

Кийт реши да промени темата.

— Ще спрем при едно крайпътно заведение близо до магистралата и ще ти купя нещо за закуска.

— Изглеждам ужасно. Ти също.

— Трябва да се срещна с един човек.

— А… с онзи, на когото позвъни от хижата ли?

— Да.

— С твоя приятел от Вашингтон ли?

— Да.

Ани не го разпитва повече и няколко минути по-късно Кийт спря до едно заведение край магистралата за Охайо.

— Аз ще остана тук — каза тя.

— Не, искам да се запознаеш с Чарли и да телефонираш на сестра си.

Слязоха от пикапа и отидоха в кафенето.

Чарли Адеър седеше в сепаре до прозореца, облечен в единствения костюм от английски туид в заведението, пиеше кафе, пушеше и четеше вестник. Когато се приближиха, той се изправи и се усмихна.

— Добро утро.

Мъжете се ръкуваха и Кийт ги запозна:

— Чарли Адеър, Ани Бакстър.

Той стисна ръката й.

— Радвам се, че успяхте да дойдете.

— Благодаря ви. И аз се радвам, че съм тук.

Тримата седнаха и Чарли поръча още две кафета.

— Чудесно място. Всички пушат. Имате ли нещо против да пуша пред вас? — попита Ани той.

Тя поклати глава.

Чарли запали нова цигара и й каза:

— Преди Кийт да тръгне за Мичиган двамата разменихме няколко остри думи и искахме да се извиним един на друг.

— И сте искали да ме видите — отвърна Ани.

— Естествено. Красива сте.

— Да, но не точно сега.

Чарли се усмихна.

— Дори и сега. Нямам намерение да ви отнемам Кийт, така че хайде да сме приятели.

— Добре.

— Не вярвай на нито една негова дума — каза й Кийт.

— Вече и сама се досетих.

Адеър отново се усмихна.

Донесоха кафето и те отпиха от чашите си.

— Ето нещо, за което можете да ми вярвате — каза на Ани Чарли. — Кийт Ландри е най-чудесният, най-храбрият и най-верен мъж, когото познавам.

Тя се усмихна.

— Известно ми е.

— Достатъчно — рече Кийт. — Чарли, тази жена ми спаси живота.

Адеър кимна.

— Длъжник си й.

— Всъщност — обърна се към него Ани — Кийт рискува живота си, за да спаси моя.

— Достатъчно — повтори Кийт.

— Ще се съгласите ли чичо Сам да ви почерпи със закуска? — попита Чарли. — Без никакви условия, понеже ще е за по-малко от десетачка?

Двамата поклатиха глави.

— Трябват ли ви пари? — продължи Адеър.

— Не, имаме си — отвърна Кийт.

— Значи се познавате от деца — каза Чарли. — Страхотно. Кой беше по-добър ученик?

— Аз — рече Ани. — Той изобщо не може да се съсредоточава.

Адеър се усмихна.

— Зависи от темата. Той може да чете на руски. Известно ли ви е?

— Никога не се е налагало и сигурно никога няма да се наложи.

Чарли се засмя.

— Зная, че навярно сте преживели ужасно изпитание, и оценявам факта, че се съгласихте да се видим и да си побъбрим.

— Сигурна съм, че когато отида да позвъня по телефона, ще минете и без да си бъбрите.

Адеър внимателно я погледна.

— Преди винаги го посрещах, когато се връщаше отнякъде — обикновено в малко кафене в градче край някоя отвратителна граница. Така че е като едно време. Пиехме кафе или нещо по-силно и аз го информирах за последните спортни събития. Никога не обсъждахме пътуването му. Но този път, тъй като ми се струва, че известно време няма да се виждаме…

Ани се изправи.

— Отивам да телефонирам.