Нельсон Демилль - Спенсървил

Леля му бе поканила за вечеря и още няколко души, които бе видял на барбекюто на Празника на труда: другия братовчед на майка му, Зак Хофман, и съпругата на Зак, Хариет, и тяхната пораснала дъщеря, Лили, и съпруга на Лили, Фред. С Лили и Фред бяха дошли и тримата им малки синове, чиито имена Кийт не можа да чуе и които бяха прекалено млади, за да настояват телевизорът да се пусне на футболния мач. Момчетата разочаровани излязоха да играят на двора.

Кийт говореше за незначителни неща, като си даваше сметка, че всички тези хора са обвързани роднински, и поддържаше разговора, като разиграваше играта „а помниш ли еди-кой си от родата“. Тази родова игра наистина намери за интересна.

На вечерята, която се състоеше от традиционното телешко печено, картофено пюре и грах — онази обичайна за американците храна, която бе изчезнала от столицата преди две десетилетия — Хариет, която все още бе на вълна „рода“, взе думата.

— Сестра ми Дороти се омъжи за Люк Прентис. Познаваш Прентисови, нали, Кийт?

Той я погледна и разбра защо му изглежда позната.

— Ти не излизаше ли навремето с племенницата ми Ани?

— Да.

— Тя се омъжи за един от Бакстърови, Клиф. Сега е шеф на полицията.

Кийт се зачуди дали не може да отвори бутилката вино с отвертка.

Зак вдигна поглед от печеното си.

— Чух, че в „Сейнт Джеймс“ имало събрание за Клиф Бакстър… Този човек е… — Той хвърли поглед към момчетата и продължи: — … е много див, ако държите да чуете мнението ми.

Лили и Фред бяха съгласни с него. Леля Бети явно не бе усетила намека, а момчетата помолиха за разрешение да излязат. Беше дадено веднага.

Зак ги изчака да затворят вратата, после се приведе напред и изрече заговорнически:

— Чух, че ходел по чужди жени. Там в църквата някаква жена станала и извадила всичките му кирливи ризи! Смела жена.

— Някой да иска допълнително? — попита леля Бети.

— Виждал ли си Ани след колежа? — попита Хариет.

— Не — отвърна Кийт.

— Чух, че там имало и една друга жена, Мери Арлс — намеси се Фред. — Двамата с мъжа й Боб държат бензиностанцията на шосе 22. Та тя казала как Клиф Бакстър си пълнел дисагите със стока от магазина й и после я карал да ги пише по сметката за служебния бензин.

— Сестра ми беше на това събрание и от онова, което чула за зет си, направо й прилошало — обади се Хариет.

Кийт си отбеляза, че Фред и Зак са повече загрижени за финансовите злоупотреби на шефа на полицията, докато Лили и Хариет бяха възмутени от гаврата със светостта на брачните окови.

— Само да чуя, че мъжът ми ходи по чужди жени, ще го изритам на мига, без да ми мигне и окото!

Фред нямаше вида на човек, който си пада по чужди жени, но след като чу предупреждението, придоби почти вида на светец.

— В кухнята има още колкото искате — каза леля Бети.

— Няма да се изненадам, ако тя го зареже — каза Хариет на Кийт.

— Кой?

— Ани.

— О… да. Съпругата обикновено научава последна.

— Племенницата ми е светица — каза Хариет. — Тя отгледа две чудесни деца и държи къщата си като аптека за него. Тя заслужава по-добра съдба.

— Някой трябва й го каже, ако тя не го знае — обърна се Лили към майка си. — Ако съпругът ми върши такива неща и никой от приятелите ми не ми отвори очите, тогава им казвам сбогом. — И тя отново стрелна с поглед Фред, когото Кийт вече започна да подозира в прелюбодейство.

— Фред дори и не би си помислил да изневерява — притече се на помощ на зет си Хариет.

Кийт бе установил, че хората си падат много по темата за прелюбодейството. Без значение дали е във Вашингтон, в Рим, Париж, Москва, където и да било. Но колкото и да беше интересна темата и изобщо, и конкретно, тя винаги ставаше прекалено неудобна и макар че хората на масата не бяха грешници — ако изключеше себе си, — темата беше изоставена.

— Ще кажа на Ани, че съм те видяла — каза му Хариет. — Сигурна съм, че ще ми каже да те поздравя.

— Благодаря. Моля, изпрати й моите най-сърдечни поздрави.

— На всяка цена. Може някой ден да се срещнете на улицата.

— Може. — Кийт си отбеляза да каже на Ани да изпратят на Хариет картичка от Рим.

— За десерт имаме лимоново желе с бяла ружа — обяви леля Бети. — Някой да иска кафе? Имам еспресо без кофеин.

— Много мразя да се натъпча и да хукна, лельо Бети, но обещах на едни хора да ги чакам в пет часа — каза Кийт и се изправи.

— Има още цели петнайсет минути. Хапни първо малко десерт.

Кийт си спомни, че леля му Бети има проблеми с логичното мислене.