Нельсон Демилль - Спенсървил

— Аз… аз съм обсъждала брака си с него. — Тя се поколеба. — За да съм честна, ще ти кажа, че съм разговаряла с него за теб.

— Така ли? Каза ли му, че имаш сексуални фантазии по отношение на мен?

— О, разбира се, че не. — Тя се засмя. — Не чак с толкова много думи.

— Е, ако говориш пак с него на тази тема, той ще ти предаде онова, което ми каза Уилкс: да се разведеш и междувременно да не вършиш прелюбодеяния.

— Малко е закъснял.

— Пък и тези неща се разчуват.

Тя кимна.

— Аз съм приятелка със съпругата на отец Шенк, Мардж… Какво още ти каза отец Уилкс?

— Не мога да ти кажа, но при всичките им добри намерения, знаят прекалено много.

— Ще внимавам. — Тя го погледна. — Една седмица, Кийт. От днес.

— Една седмица, считано от днес.

Тя седна на земята и разгъна чорапогащника си.

— Можеш ли да ме подсушиш?

Той приклекна до нея и подсуши краката й с полите на ризата си, после й помогна да обуе чорапогащника и обувките си.

— Къде ти е бельото?

— Загубих го. — Тя протегна ръка и той я издърпа на крака. — Господи, виж ме… цялата съм в трева и листа, дрехите ми са кални… — Тя се засмя. — Сякаш току-що съм се чукала в гората. — Среса се и се ухили. — Мислиш ли, че трябва да се отбия у дома, преди да отида на пазаруване? Здравейте, госпожо Смит, да, току-що се чуках в гората. С един висок непознат конник. Как са днес морковите?

— Весело ти е, нали? — засмя се и той.

— Да. И знам какво си мислиш: какво ли пък ще бъде, когато вече няма да ги има опасността и възбудата от забранения секс. Да, весело ми е, но едновременно с това ме е страх до смърт. Просто искам да съм в безопасност, да съм с теб… и дори и след двадесет години сърцето ми пак ще бие лудо, когато влизаш в стаята.

— Вярвам го.

— Длъжен си, или в противен случай постъпваш грешно. Тръгвам си оттук каквото и да става, Кийт, и искам помощта ти. Но не е необходимо да ми даваш никакви обещания. Измъкни ме оттук, после прави каквото искаш. Говоря ти истината.

— Не, не говориш истината… — Той я погледна. — Е, добре… може и да е истината. Но не това е въпросът. Толкова е просто… — дойдох си, за да бъда с теб.

— Ами ако бях станала сто и петдесет килограма?

— Тогава щях да се размина с теб на тротоара… ако успеех да се промуша покрай теб, разбира се. Престани да ме измъчваш.

— Някой писа ли ти нещо за мен?

— Да, неколцина души. Особено майка ми. Тя непрекъснато следеше теглото ти.

— Майка ти от пет години вече я няма тук.

— Ти какво, проверяваш ли ме нещо?

— Не, казвам само неща, които си бях обещала да ти кажа, когато се видим.

— И това е едно от тях, така ли?

— Да. Ти си като заслепен. Имаш ли план?

— Не, но колкото по-просто, толкова по-добре. Какво обикновено прави той в събота?

— Винаги прекарва съботите с приятели — карат лодка, ловят риба или стрелят дивеч, ако е открит сезонът. А отстрелът на птици вече започна.

— Ами ако вали?

— Пак отиват. Обикновено играят карти у някого от компанията; повечето имат вили в Мичиган.

— Добре. Събери си само най-необходимия багаж и ще се срещнем някъде. Оттам отиваме на летището в Толедо и край на представлението.

— Добре… ще отида при сестра си Тери. Там полицейските коли от Спенсървил веднага бият на очи.

— Добър план.

— Имаш ли нещо против да се съберем в къщата на сестра ми?

— Не. Ние сме свикнали да работим заедно с нея. Бих искал да я видя и да й благодаря, че ти препращаше писмата ми тия двайсет години. Всяка Коледа й пращам картичка.

— Знам. Ти си сладур и тя те харесва много. Тя ме прикриваше в гимназията, когато двамата с теб ходехме по места, където не ни беше мястото.

— Спомням си. — Той се замисли за момент. — Тя… няма ли да има нещо против?

— Сестра ми ненавижда Клиф. Не, тя го презира. Също и съпругът й. Очевидно е наясно, че през тия двайсет години двамата с теб не сме си разменяли рецепти за кейк.

— Никога ли не сте обсъждали тази странна кореспонденция?

— Разбира се, че не. Е, може би веднъж или два пъти да е ставало дума. — Тя се усмихна. — Господи, всеки път, когато идваше писмо от теб, тя направо си губеше ума и веднага ми звънеше. Имахме си специален шифър, в случай че някой може да чуе. „Току-що получих каталог по заявка, искам да го видиш.“ После се уговаряхме да се срещнем в къщата й или в Спенсървил, или по средата на пътя при леля Луиз. Давах й да пуска писмата до теб от тяхната поща — никога не съм имала вяра на хората от пощата в Спенсървил. Много ги сърбят езиците.