Нельсон Демилль - Спенсървил

— Ооооох… толкова ми е хубаво.

Тя го прегърна, а той се хвана здраво с две ръце за дънера и каза:

— Ще паднем.

— И какво от това? — Тя притисна глава към рамото му, без да спира да се движи нагоре-надолу. — Оооо… толкова ми е хубаво… А на теб?

— Чудесно.

— Да не паднеш?

— Няма, държа се здраво.

Тя притисна гърди към неговите, люлееше се бавно върху него, после ускори движенията си и задиша тежко. После внезапно се вкамени и след миг — когато той се изпразни — се отпусна.

Тялото й омекна в ръцете му. Дишането й бавно се успокои.

— Чувствам се като курва — прошепна тя след минута. — Направо е чудесно. Как ще се измъкнем от това положение?

— Ще изчакаме да мине горският. — Той я прегърна и се изправи заедно с нея. Тя се плъзна по тялото му надолу, прегърна го и го целуна. — Страшна си — каза той.

— И ти — каза тя и погали члена му. — Трябва да те почистя.

— Обичам да ходя така.

— Сериозно? — Тя вдигна бикините си, намокри ги в потока и после избърса и двамата. — Хайде. Иначе половината листа и клечки ще полепнат по нас.

— Ти си голям майтап.

— Така се чувствам… просто не мога да ти го опиша. — Тя захвърли бикините си в един храст. — Като хлапачка. Не съм го правила извън къщи от гимназията. Следващия път ще го направим в хамбара ти, после на задната седалка на колата ми.

— А в стая в хотел?

— Разбира се.

Той понечи да вдигне панталоните си, но тя го спря.

— Недей. Съблечи се. Никога досега не съм виждала гол мъж в гората. Защо ли не взех фотоапарат?! Свали си и чорапите.

Той смъкна чорапите и шортите си.

— Смущавам се.

— Обърни се. — Тя прокара ръце по гърба му и го стисна за задника. — Целият си само мускули.

— Ти какво, да не си била в затвора? Мога ли вече да се облека?

— Казах ти, ръцете ми сами лепнат по теб… — Тя го обърна и го погледна отпред. — Какво е това на корема ти?

— Нищо, ударих се.

— О… — Ани си сложи сутиена и облече блузата си. Кийт също се облече.

Седнаха до потока.

— Какво стана, когато ти дойде на гости? — попита тя.

— Ами горе-долу онова, което би очаквала.

— Разкажи ми.

— Ами, беше доста по-луд, отколкото го изискваше ситуацията, така че ми мина през главата дали не е разбрал, че си била при мен, и бях… наистина се разтревожих за момент. За теб.

— Благодаря ти.

— Той обаче всъщност бе насочил атаката си само срещу мен… това също ме разтревожи. После проумях, че не знае нищо, а просто е превъртял.

— Сам ли беше?

— Не, беше си взел едно приятелче. Уорд.

— Знам, той му е личният телохранител. Той ми каза, че е бил дошъл сам.

— Ако беше дошъл сам, вече да е мъртъв — изпусна се Кийт.

— Той е страхливец и лъжец — проговори тя след минута мълчание.

— Но е и опасен, Ани. Трябва да внимаваш.

— Никога досега не ме е удрял. Знам как да му дърпам конците.

— Децата ги няма, работата му е в опасност, аз съм в града — и той всеки момент може да изригне. Повярвай ми.

— Откъде знаеш, че работата му е в опасност?

— Ходих на онова събрание в „Сейнт Джеймс“. Знаеш ли за него?

— Да. Всъщност родителите ми бяха там. Оттогава направо не са на себе си. Предполагам, че Клиф Бакстър е станал на въпрос, но никой не ми каза нищо. Ти… ще ми кажеш ли?

— Не.

— Не съм чак толкова наивна. Знам, че прави нередни неща, но не мога да си представя, че това е станало на въпрос на обществено място…

— Знаеш ли… има запис на събранието. Спомняш ли си Джефри Портър?

— Да. Виждаме се в центъра. И с жена му, Гейл Портър. Нали с нея излизаше в училище?

— Да. Видяхме се наскоро. И да ти кажа — имам им вяра, и ако някога ти се наложи някаква спешна помощ и не можеш да се свържеш с мен, иди при тях. Аз ще им се обадя и ще уговоря нещата.

— Кийт… не. Не искам никой друг да знае за нас. Прекалено опасно е.

— Слушай, знам кога да доверя живота си в нечии ръце. Има хора, на които човек може да се довери. Но първо иди и говори с тях и ми кажи какво мислиш.

— Добре… значи имат запис от срещата?

— Да. Той ми се обади вчера. Продават го из града по пет долара разпечатката и не смогват да отговорят на търсенето. — Той се засмя. — Е, за теб ще е безплатно.

— Кийт, какво пише там? Ще бъда ли притеснена, унижена — или и двете?

— Съжалявам, Ани. Те малко се поувлякоха със свидетелите срещу съпруга ти. Но не бива да се чувстваш притеснена или унижена. Но със сигурност ще кипнеш.

— Знаеш ли, вече не ме е грижа.

— Иди се виж с Портърови. Може да ни потрябва помощта им.