Нельсон Демилль - Спенсървил

— Ани…

— Спокойно. Тогава съвсем не познавах мъжете и не можех да преценя… Мислех си — е, никога няма да има втори Кийт, но Клиф е съседско момче, има хубава работа, няма да го вземат в армията, а другите момчета са или женени, или в армията, пък и Клиф винаги ме е харесвал. Можеш ли да си представиш по-тесногръдо и провинциално мислене?

— Разбира се. Такива бяхме тогава, Ани.

— Да, така беше. И така… той ме помоли да се омъжа за него… паднал на коляно, ако щеш вярвай… бях поласкана, бях с такова понижено самочувствие… бях истинска глупачка!

— Защо се омъжи за него, Ани? Наистина искам да знам. Длъжна си да го знаеш и трябва да ми го кажеш.

Тя го стрелна с поглед и сетне се изправи.

— За да ти го върна.

Той също се изправи и двамата се загледаха.

— Ти, копеле такова — почти викна тя. — Знаеш ли какво ми причини? Знаеш ли? Ненавиждам те. Ненавиждам те за онова, което ми причини, за състоянието, до което ме доведе, за онова, което направих заради теб.

— Знам. Сега по-добре ли се чувстваш?

Тя кимна.

Той я хвана за ръката. Седнаха и загледаха течащата вода.

— Благодаря ти. Сега се чувствам по-добре — проговори тя.

— Аз също.

— Вече не те ненавиждам.

— Може би само малко.

— Не, не те ненавиждам. Ядосана съм на себе си.

— Аз също. Но мисля, че можем да простим на себе си, ако този път постъпим както трябва.

— Сигурен ли си, че още не си ми ядосан? Искам да кажа за начина, по който постъпих с теб, когато замина, и задето се омъжих за Клиф?

— Вярно, бях ти ядосан. Знаеш го. Но с течение на времето взех да проумявам някои неща. Искам да кажа, ние никога не си писахме за това, но самият акт на кореспонденция и поддържането на връзка беше начин да си кажем взаимно, че сме допуснали грешка, че и двамата съжаляваме за случилото се и че се извиняваме един на друг, че си опрощаваме взаимно простъпките, и все още се обичаме, без да произнасяме думите: „Съжалявам, прости ми, аз те обичам“. Радвам се, че повдигна темата. Щастлив съм, че можеш да разговаряш с мен.

— Щастлива съм. Ти си първият мъж, когото нарекох копеле… е, откакто ти… тогава обядва в столовата с онази дребна кучка, как й беше името…

— Карън Уайдър.

— Копеле! — изсмя се тя.

Дълго време не откъсваха поглед от ромолящата вода и си мислеха за свои неща.

— Тук е красиво и тихо — проговоря тя след време. — Навремето водех децата тук да ловят риба на езерото. Учех ги как да се пързалят с кънки. Мисля, че ще ги харесаш. Метнали са се на мен.

— Това е хубаво.

— Те всъщност вече не са деца, нали? Те са зрели хора.

— Значи се справят по-добре от нас с живота. Ние не искаме да узреем.

— Ние пораснахме. Искам отново да съм дете.

— Че защо да не бъдеш? Избери възрастта, която най-много ти харесва, и се придържай към нея. Това е новото ми мото.

— Добре, двайсет и една — засмя се тя.

— Е, ами че ти имаш тялото на двайсет и една годишна.

— Забелязал си го. Всичките ми размери са каквито бяха в колежа. Аз съм много суетна, що се отнася до външния ми вид. Изключително придирчива.

— Добре. И аз съм същият. Между другото, онази нощ изглеждаше страхотно в джинсите. Как си се приготвила за днешния ден?

— Ами… той винаги ме кара да се обличам, когато ходя в града. Нямам правото дори да се покажа по бански костюм на градския плаж. Веднъж дойде до гимназията, където бях на урок по аеробика, и само като видя какво съм облякла за часа в смесения клас, направо превъртя, та оттогава си правя упражненията вече само у дома. Извинявай. Не беше необходимо да ти го казвам.

— А позволено ли ти е да правиш секс с конник, с когото току-що си се запознала в гората?

— Това случайно е една от най-упоритите ми сексуални фантазии.

— Добре. — Той се изправи и се огледа. — Тук е малко неравно…

— О, бъди изобретателен, Кийт. Ето… можем да го направим на този дънер. — Тя го улови за ръката, свали му ризата и я сложи върху дървото. — Сядай. Не, първо трябва да си свалиш панталоните.

Той свали обувките си и после джинсите си, докато тя през това време разкопчаваше блузата и сутиена си, после си смъкна бикините, без да сваля полата си.

— Не трябва да се събличаме съвсем — някой може да мине. Мога да кажа, че съм дошла да бера гъби и изобщо не те познавам.

— Умна мисъл. Добре… — Той възседна дънера, все още по шорти, и Ани, все още с блузата, сутиена и полата, се хвана за раменете му, разкрачи се и седна върху него. Бръкна под полата си, напипа члена му и го пъхна в себе си.