Нельсон Демилль - Спенсървил

Тя сложи ръце на раменете му и макар че не можеше да види лицето му, усети как мускулите му се напрягат.

— Просто ми се беше изплъзнало от ума, Клиф, а освен това знаех, че може да се ядосаш, но си помислих, че все пак трябва да ти го кажа. Разсъдих, че той просто е отскочил за малко на гости и това беше цялата работа. Съжалявам, че не ти казах. Никога повече няма да разговарям с него. Кълна ти се.

Той остана неподвижен цяла минута, после каза:

— Няма и да можеш.

Тя застина. Накрая проумя, че е длъжна да каже нещо, каквото и да е, но се боеше да зададе очевидния въпрос, затова само каза:

— Няма.

— Няма да го направиш, защото няма да можеш. Прогоних от града тоя кучи син.

— О…

Той се изправи и я загледа; усмихна й се.

— Тая сутрин се отбих до къщата му. Това изненадва ли те?

— Не.

— Казах му да си обира крушите от града. Каза, че до седмица щял да се маха.

— До седмица?…

— Да. Той е един шибан педал, ако искаш да знаеш мнението ми.

— Не ме интересува.

— Молеше ми се със сълзи на очи да му позволя да поостане още няколко дни. Дадох му точно шест дни! Също така малко го погалих с юмрук по коремчето и той се сгърчи като червей. Трябваше само да го зърнеш, ха-ха-ха! Просна се на земята като парцал и остана да се търкаля така, докато се бъзиках с него. Дори не искаше да се защитава. Предложих му даже да си сваля пистолета и значката, ако иска да се изясним като мъже, но той така трепереше, че малко остана да се подмокри. Направо не мога да повярвам, че си излизала с този педал.

Ани захапа устна да скрие треперенето си, но по бузата й се плъзна издайническа сълза.

— Защо плачеш?

— Нищо… — Тя изтри лицето си. — Само съм разтревожена… че ти се е наложило да го правиш.

— Разтревожена? Какво означава това „разтревожена“? Да не си ми ядосана?

— Не.

— Господи, изобщо не мога да те разбера! Плачеш, че съм го понатупал ли?

— Не. Жените се тревожат, когато съпрузите им вършат нещо опасно.

— Опасно ли? Та тоя шибан педал изобщо не беше опасен… е, добре, предполагам, че при някои обстоятелства би могъл да е опасен. Не знаех какво да очаквам, когато отидох там. Знаех само, че трябва да реша въпроса по мъжки.

— Обещай ми, че повече няма да ходиш там.

— Ще отида, за да се уверя, че наистина ме е чул.

— Недей. Изпрати някого.

Той я пощипна по бузата.

— Не се тревожи за това. Тоя педал явно не го бива за нищо. Направо си извадила късмет, че не си се омъжила за него.

— Той никога не поиска.

— Какво, по дяволите, ме е грижа дали е искал, или не?

Тя се пресегна и взе една чиния от масата.

— Ще почистя.

— По-късно. Качвай се горе, веднага идвам. Искам да си готова, когато дойда.

— Клиф…

— Да?

Страшно й се прииска да му изтърси: „Знаеш ли, снощи се любих с Кийт и дори не мога да си те представя легнал до мен.“ Изгаряше от желание да му забие в муцуната тези думи, повече дори, отколкото да го разпори с кухненския нож. — Клиф… аз…

— Да? Какво има? Да не те боли пак главата? Разтревожена ли си? Мензисът ли? Какъв ти е проблемът?

— Нищо.

Тя излезе от кухнята в коридора. Искаше да побегне през входната врата, но знаеше, че няма да стигне далеч. Идваше й да крещи, да се качи горе в спалнята и да си пререже вените, да му стовари лампата по главата, докато се качва по стъпалата, да подпали къщата, да направи всичко друго, само и само да не прави секс с Клиф Бакстър.

Опита се да разгледа нещата ясно. Единственото нещо, което можеше да направи, беше да се преструва, че всичко е наред. Разговорите й с него не представляваха голяма трудност, но в леглото нямаше да успее, колкото и старания да вложеше. Той обаче не даваше пет пари, нито обръщаше внимание, поне докато тя се подчиняваше пасивно на желанията му. Този път обаче не беше способна дори и на това. Тя влезе пак в кухнята.

Той беше на масата, допиваше си бирата и четеше вестника. Вдигна поглед при появата й.

— Какво има?

— Пие ми се.

Той избухна в смях.

— Така ли? И защо? Не можеш ли да се чукаш трезва?

— Понякога имам нужда от няколко глътки да вляза в настроение.

— Тогава и аз ще му ударя няколко гълтока, защото от доста време вече направо ме изкарваш от кожата с неразположенията си.

Тя отиде до бюфета, взе бутилка прасковено бренди и чаша и тръгна да излиза.

Клиф й хвърли поглед над вестника и каза:

— Бързо влизай в настроение, скъпа, защото ще ти е нужно за някои неща, които не си правила от доста време.

Тя продължи по коридора, после по стъпалата, и влезе в спалнята. Наля си пълна чаша, затвори очи и я изпи на един дъх. Сълзи рукнаха по лицето й. Наля си още една, изпи я до половината, седна на масата и заплака.