Нельсон Демилль - Спенсървил

Очевидно играта почваше да загрубява. Той се отказа от паркирането зад къщата, а вместо това паркира близо до верандата и се прибра през предната врата.

Качи се направо горе, извади деветмилиметровия „Глок“ от шкафа, зареди го и го постави върху нощната масичка.

Съблече се и си легна. Още беше бесен и не можеше да заспи, но накрая успя да навлезе в ничията зона между бодърстването и дрямката. Беше се научил да го прави във Виетнам, след което го усъвършенства и в други страни; тялото му оставаше отпуснато, но всичките му сетива бяха готови всеки миг да се пробудят.

Съзнанието му се насочи към области, с които той не би се занимавал, ако имаше пълен контрол върху мислите си. Разумът му подсказваше, че домът му се е превърнал в последния рубеж, но той си го знаеше и преди. Това беше голямата подсъзнателна тайна, която бе пазил грижливо от себе си толкова много години. Спомените му за Клиф Бакстър не бяха толкова мъгляви, както ги бе демонстрирал пред Портърови, нито пък толкова изплъзващи се, както бе убеждавал себе си. В действителност той отлично си спомняше копелето-грубиян; не беше забравил как няколко пъти се бе опитал да го провокира по време на футболните срещи и съвсем ясно си спомняше как Клиф Бакстър бе поглъщал с очи Ани Прентис в училищните зали, на танцови забави, край плувния басейн, и си спомняше случая при една есенна бригада, когато Бакстър бе натиснал Ани по задника, за да й помогне да се качи на каруцата със сено.

Трябваше тогава да му пръсне мутрата, но Ани дори и не забелязваше присъствието на Клиф Бакстър, а Кийт беше наясно, че най-добрият начин да докараш до бяс отрепка като Бакстър е да се преструваш, че не го забелязваш. И наистина гневът на Бакстър растеше с всеки изминал месец, което не беше трудно да се забележи. Клиф Бакстър обаче беше достатъчно хитър, за да прекрачи и последната черта. Накрая неизбежно щеше да го направи, но вече беше дошъл юни и Кийт и Ани завършиха и заминаха в колежа.

Кийт така и не разбра дали интересът на Бакстър към Ани беше неподправен, или той правеше всичко това само за да ядоса Кийт, когото ненавиждаше от цялата си душа без никакъв повод. И когато разбра, че Клиф Бакстър и Ани Прентис са се оженили, той беше не толкова разгневен на нея или на него, колкото потресен от новината. Тогава му се беше сторило, че адът и раят са сменили местата си, че всичко, за което беше вярвал, че представлява човешката натура, се е оказало погрешно. Но с напредването на годините започна да разбира динамиката на взаимоотношенията между мъжа и жената и му се стори, че е проумял същината на процеса, станал между Клиф Бакстър и Ани Прентис.

И въпреки това се чудеше дали нещата щяха да се развият по друг начин, ако тогава беше предизвикал Бакстър, ако просто му беше разбил мутрата на този училищен грубиян. Замисли се дали сега да не свърши онова, което не бе направил тогава. Избереше ли обаче пътя на конфронтацията, един юмручен бой в училищния двор нямаше да реши нещата докрай сега.

Някъде към полунощ телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката, но не се обади никой. Малко по-късно някой занатиска упорито клаксона на колата си на шосето. Телефонът иззвъня още няколко пъти, пак никой не се обаждаше, и накрая той го остави отворен.

Останалата част от нощта мина спокойно и той успя да дремне няколко часа.

На разсъмване позвъни в полицията в Спенсървил, представи се и поиска да го свържат с Бакстър.

Дежурният полицай за миг онемя, но после се съвзе и каза:

— Няма го.

— Тогава приемете съобщение. Предайте му, че Кийт Ландри иска да се срещне с него.

— Да? Кога и къде?

— Тази вечер, осем часът, зад гимназията.

— Къде?

— Нали ме чу? Кажи му да дойде сам.

— Ще му предам.

Кийт затвори. „По-добре късно, отколкото никога.“

Кийт Ландри изключи фаровете и зави зад гимназията. Черният паркинг стигаше чак до гърба на старото тухлено училище, където се виждаха стойки за велосипеди, баскетболни игрища и навеси с разнообразни уреди. Районът се осветяваше от живачни лампи, но това беше единствената промяна от онези дни, когато той и приятелите му се събираха да играят тук през летните вечери.

Той спря близо до една от баскетболните дъски, изключи двигателя и слезе от колата. Сложи полуавтоматичния си „Глок“ върху предния капак, свали си ризата и я метна върху пистолета.

Извади една баскетболна топка от багажника и под светлината на живачната лампа започна да вкарва кошове, да упражнява финтове и отскоци; ударите на топката отекваха в сградата в спокойния нощен въздух.