Нельсон Демилль - Спенсървил

На Били като че ли му дойде малко кураж и вдигна глава.

— Ще го убия. Аз съм ветеран от войната и ще го убия. Предайте му, че един ден ще го убия!

— И защо? Няма ли да ни разкажеш?

— Защото… защото…

— О, хайде! Защото чука жена ти. Нали така? Шефът Бакстър чука жена ти.

Били изведнъж рухна на земята и покри лицето си с ръце. Целият се разтресе от ридания.

— Кажете му да стои надалеч от жена ми. Кажете му да спре. Стойте настрана от жена ми. Надалеч…

Двамата полицаи се изсмяха с цяло гърло.

— Ставай! Килията те чака! — изрева първият полицай.

Били обаче се бе свил на кълбо на земята и плачеше.

Полицаят го сграбчи за косата.

— Ставай!

Кийт ги приближи.

— Оставете го.

Те се извърнаха и го погледнаха.

— Моля ви да се отстраните, господине. Ние държим ситуацията под контрол.

— Не, вие не държите нищо под контрол. Вие нанасяте травма на този човек. Оставете го.

— Сър, налага се да ви помоля…

Другото ченге обаче го сръга.

— Хей, та това е… — И зашепна в ухото му, след което и двамата изгледаха Кийт. Първото ченге пристъпи към него.

— Ако не си тръгнете, ще бъда принуден да ви арестувам за възпрепятстване работата на органите на правосъдието.

— Не виждам никакво правосъдие тук. Ако ме арестувате, ще разкажа на областния прокурор какво точно съм видял и чул тук и ще повдигна обвинения срещу вас.

Двамата полицаи и Кийт се гледаха.

— Кой ще ти повярва бе? — изтърси накрая единият.

— Ами хайде да пробваме, а?

— Да не ни заплашваш? — изстъпи се другото ченге.

Кийт не му обърна внимание и приклекна до Били.

Помогна му да се изправи, прегърна го през рамото и го поведе към улицата.

— Ще ни платиш за това. Наистина ще си платиш! — изрева подир него единият полицай.

Кийт издърпа Били на тротоара и го поведе покрай парка към колата си.

Били залиташе, но Кийт го подкрепяше да върви.

— Какво става? Къде отиваме? — съвзе се в един момент Били.

— У дома.

— Добре, добре, само недей толкова бързо. — Той се изтръгна от Кийт и потегли самостоятелно по тротоара. Кийт вървеше до него, готов да го подхване, ако залитне.

— Мръсни ченгета… винаги гледат да се изгаврят с мен… а аз никому не съм сторил зло… страшно ме мразят… той чука жена ми, мамичката му мръсна…

— Спокойно, спокойно.

Няколко души на тротоара се извърнаха към тях.

— Мръсният му кучи син… и после ми се присмиваше… казваше ми, че хич не можела да се такова… и вече щял да й бие шута…

— Затваряй си устата! По дяволите, затваряй си устата! — изрева му Кийт, сграбчи го за рамото и го блъсна през улицата право към колата си.

След малко вече бяха извън града.

— Къде ти е къщата? Къде живееш?

Били се бе свлякъл на предната седалка, главата му се люшкаше при завоите.

— Шосе 8… О, повдига ми се.

Кийт смъкна стъклото от страната на Марлон и избута главата му навън.

— Давай.

Били издаде гъргорещ звук, но не успя да повърне.

— Ох… спри колата.

Кийт откри старата ферма на Каули — името им беше изписано с огромни букви върху хамбара. Спря до тъмната къща зад един стар пикап, после измъкна с усилие Били от колата и го избута до предната веранда. Входната врата не беше заключена и той довлече Били вътре, намери в мрака всекидневната и го пусна като чувал върху дивана. Излезе, поколеба се малко, после се върна и го настани по-удобно, свали му обувките, после пак тръгна да излиза.

— Кийт, хей, Кийт — повика Били.

— Да? — обърна се той.

— Много се радвам, че се видяхме. Страшно се радвам…

Кийт приближи лицето си на сантиметър от това на Били и бавно и строго каза:

— Стегни се, войнико!

Очите на Били рязко се ококориха; съзнанието му малко се възвърна и той отговори:

— Слушам, сър.

Кийт тръгна към предната врата и докато я затваряше след себе си, чу отново гласа на Били:

— Хей, приятел, имаш едно от мен.

Кийт се качи в колата си и пое по селския път. На банкета имаше паркирана кола от спенсървилския полицейски отряд. Кийт продължи в очакване фаровете й да светнат подире му, но нищо такова не се случи и той се зачуди дали полицаите нямат намерение да си довършат разправата с Били. Замисли се дали да не обърне, но реши, че не трябва да насилва късмета си повече тази вечер.

Някъде по средата на пътя към дома си Кийт зърна друга полицейска кола, която тръгна подире му с включени фарове.

Той наближи разклона за дома си и спря. Полицейската кола спря на няколко метра зад него. Той остана седнал. Полицаите не помръдваха. Останаха така в продължение на пет минути, после Кийт потегли по отбивката, а полицейската кола продължи по шосето.