Нельсон Демилль - Спенсървил

Кийт се изправи и тръгна през парка. Някъде думкаше с пълна мощност касетофон, рап, няколко петнадесетгодишни момчета седяха в кръг на тревата и играеха електронни игри, а неколцина възрастни мъже седяха на пейките. Млада двойка лежеше на ливадата, безразлична към всичко около себе си.

Кийт пак се върна на онова лято, после на есента същата година. Двамата с Ани се бяха превърнали в съвършените любовници, откривайки и експериментирайки всичко, което можеше да се открие в любовната игра. Нямаше никакви книги по темата, никакви порнофилми, никакви ръководства относно мистериите на секса, но по някакви невероятни инстинктивни пътища те бяха открили оралния секс, позата 69, ерогенните зони, цяла дузина различни пози, мръсните приказки и увертюрите. Той нямаше никаква представа откъде бе дошло всичко това и двамата често се обвиняваха шеговито един друг, че имат любовници или че гледат незаконни порнофилми, произведени в Европа по онова време, или пък получават информация от приятелите си. В действителност и двамата бяха девственици, и двамата без никаква предварителна представа, но нещата при тях се бяха получили изненадващо без почти никакви усилия.

Бяха се любили, използвайки всяка възможност, всяко място, до което можеха да се доберат, и го пазеха в тайна, както бяха длъжни да постъпват любовниците по онова време.

Вече в колежа можеха да бъдат по-открити, но спалните бяха разделени по полов признак и бяха под плътно наблюдение. Мотелите не позволяваха такива волности и в продължение на две години те използваха апартамента на едни женени приятели извън студентското градче. Накрая Ани бе взела стая, под наем над един магазин, макар че продължаваха да живеят в общежитията.

Кийт се зачуди защо ли не се бяха оженили тогава. Може би защото не искаха да разрушат очарованието, тайнствеността, вкуса на забранения плод. А и нищо не ги пришпорваше да бързат в спокойната обстановка на колежа.

После обаче дойдоха дипломирането и повиквателната. Половината момчета, които познаваше тогава, гледаха на повиквателната не като на призив в армията, а като на призив към олтара. Това не ги спасяваше от армията, разбира се, но улесняваше донякъде живота, защото женените войници се ползваха с известни привилегии. След курса на обучение ги пускаха в домашен отпуск, получаваха допълнително възнаграждение, а и освен това бракът намаляваше шансовете за изпращане на предната линия.

И въпреки това те никога не бяха обсъждали евентуалния си брак. Явно в крайна сметка и двамата бяха имали различни мечти. Тя си падаше много по живота в студентското градче. А него го влечеше към приключенията.

Те бяха сродни души, приятели и любовници. Бяха споделяли мисли, чувства. Бяха делили парите си, колите си и живота си в продължение на шест години. Но колкото и да бяха близки, никой от тях не посмя да засегне темата за бъдещето им, нито искаше да нарани другия, така че накрая той се приведе над леглото й, целуна я и си тръгна.

Вече беше стигнал другия край на парка и виждаше „Постхауз“ от другата страна на улицата.

Откъм лявата му страна се разнесоха бурни викове. Той се обърна. На десетина метра от него стояха двама униформени полицаи и крещяха на някакъв мъж, легнал на една пейка. Единият енергично потупваше с палката си легналия по петите.

— Ставай! Чуваш ли какво ти говоря?

Мъжът неуверено се изправи и Кийт видя, че е Били Марлон.

— Не ти ли казах да не спиш тук? — кресна другият полицай.

— Проклето пиянде! Повръща ми се като те зърна тук! Отрепка! — изрева първият.

Кийт изпита желание да обясни на младите полицаи, че Били Марлон е ветеран от Виетнам, бивш футболист от отбора на Спенсървил, баща, човек. Вместо това обаче остана на мястото си и зачака да види как ще приключи инцидентът.

Инцидентът обаче не даваше признаци да приключи скоро. Полицаите междувременно подпряха Били на едно дърво и му закрещяха:

— Не ти ли казахме и да не припарваш до града! На всички им се повръща само като те видят! Ти да не си глух бе! А? — И все от този род.

— Оставете ме на мира! — изрева им изведнъж Били. — Не притеснявам никого! Оставете ме на мира!

Единият полицай вдигна палката и Били мигновено покри лицето и главата си с ръце. Кийт пристъпи напред, но ченгето само халоса дървото над главата на Били. И двете ченгета се изсмяха.

— Я ни кажи какво се каниш да направиш на шефа Бакстър, приятелче! Хайде, Рамбо, кажи ни! — И двамата полицаи отново избухнала в смях.