Нельсон Демилль - Спенсървил

— Искаш да кажеш, че си чукал и чужди жени ли?

— Ами че как? Ти направо пропусна фиестата, докато гниеше там сред блатата.

— Но… виж, аз съм селско чедо… не бяхте ли женени?

— Да, нещо от тоя род. Виж, нямаше начин: трябваше да бъдем заради къщата, пособията, ей тия неща. Вярвахме в свободната любов. Гейл все още твърди, че тя е авторът на израза „Прави любов, не война“. Хиляда деветстотин шейсет и четвърта, така казва тя. Дошло й наум в някакво видение. Най-вероятно предизвикано от дрога.

— Хвани си някой адвокат спец по делата за авторско право.

— Да. Така или иначе, отхвърляхме всички буржоазни ценности на средното съсловие, загърбихме религията, патриотизма, родителите и всичко останало. — Той се приведе към Кийт. — Всъщност ние всички бяхме прецакани, но пък бяхме щастливи и вярвахме. Не на всичко, разбира се, но на голяма част от него. Наистина ненавиждахме войната.

— Да, и аз не бях по-различен от теб тогава.

— О, хайде, Кийт, не се самозаблуждавай.

— Това не беше политика за мен. Просто Хък Фин си играеше на война с оръдия и картечници.

— Умираха хора.

— Разбира се, че умираха, Джефри. Още плача за тях. А ти?

— Не, но никога не съм искал да умират. — Той стисна Кийт за лакътя. — Виж, хайде да му сложим пепел. Никой не дава вече пет пари за това.

— Сигурно си прав.

Взеха си по още една бира и се залюшкаха на столовете. Кийт си помисли, че след още двадесет години ще се завиват с одеяла в столовете, ще пият ябълков сок и ще говорят за здравето си и детските си години. Че годините между началото и края, годините на секс, страст, жени, политика и борба ще бъдат нещо съвсем мъгляво, почти в забрава. И все пак се надяваше, че няма да е така.

— Колко от нашите от Спенсървил бяха в „Боулинг Грийн“? Аз, ти, Ани, оня образ, дето беше по-голям от нас… Джейк се казваше, нали?

— Точно. Оттам замина за Калифорния. Повече не се обади. Беше и онова маце, Барбара Евънс, много готино парче беше. Замина за Ню Йорк и се омъжи за някакъв червив с пари. Видях я на юбилейната ни среща на двайсетгодишнината.

— На гимназията в Спенсървил или на „Боулинг Грийн“?

— На „Боулинг Грийн“. Аз така и не се наканих да отида на някоя среща от гимназията. А ти?

— Не.

— Онова лято просто го изтървахме. Хей, догодина ще дойда, стига само и ти да си там.

— Можеш да разчиташ.

— Там беше и още едно момче от гимназията ни. Джед Пауел, две години след нас. Спомняш ли си го?

— Разбира се. Родителите му държаха магазинче в града. Как я кара?

— Раниха го в главата във Виетнам. Върна се, изкара няколко много тежки години и умря. Родителите ми бяха близки с техните. Двамата с Гейл отидохме на погребението му и раздадохме антивоенна литература. Много гадно постъпихме.

— Може би.

— Нещо се размекваш или си пиян?

— И двете.

— И аз — каза Джефри.

Поседяха малко в тишина, после заговориха за семействата, после се прехвърлиха на Спенсървил и „Боулинг Грийн“. Разказваха си истории и си припомняха стари приятели, измъкнати от избата на времето.

Свечеряваше се. Дъждът продължаваше да вали.

— Почти всеки човек, с когото съм се познавал, е седял на тази веранда — каза Кийт.

— Да ти кажа, Кийт, не сме още съвсем одъртели, а се чувствам така, сякаш сме заобиколени с призраци.

— Знам какво имаш предвид. Може би не трябваше да се връщаме тук, Джефри. Защо се върна?

— Не знам. Тук е по-евтино. Не сме много добре във финансово отношение. Забравихме за парите в старанията си да произвеждаме малки радикалчета. — Той се изсмя. — Дори се наложи да купувам акции от отбранителната промишленост.

— В момента не са от най-добрите капиталовложения. Работиш ли нещо?

— Преподавам на деца от гимназията. Гейл също. Тя е в състава на градския съвет за един долар годишно.

— Поднасяш ме! Та кой би гласувал за привърженик на комунистите?

— Опонента й го спипаха в мъжката тоалетна с някакъв педал.

Кийт се засмя, после каза:

— Какъв избор само за Спенсървил!

— Да. През ноември й изтича мандатът. Бакстър й се точи страшно.

— Не съм изненадан.

— Внимавай с тоя тип, Кийт. Той е опасен.

— Аз спазвам законите.

— Това няма никакво значение, приятелю. Този човек е тежко болен. В главата.

— Тогава направи нещо за него.

— Опитваме се.

— Опитвате се? Не беше ли ти човекът, който се мъчеше да събори правителството на САЩ?

— Онова беше фасулска работа — изсмя се Джефри. — Пък и беше толкова отдавна…

Нощни пеперуди започнаха да се блъскат в замрежените прозорци, столовете скърцаха. Кийт отвори и последните две бири и подаде едната на Джефри.