Нельсон Демилль - Спенсървил

Кийт бе мислил дали да не отиде до „Боулинг Грийн“. Какво по-добро място да се срещнат? Но тя бе казала, че ще се отбие на връщане. А и винаги съществуваше вероятността Клиф Бакстър да е тръгнал с нея, за да я държи под око и да е сигурен, че ще вгорчи престоя й, докато тя развежда дъщеря им по градчето и университета. Кийт можеше да си представи вида и мащаба на дискусиите, развихрили се в дома на Бакстър, след като младата Уенди Бакстър бе заявила, че е кандидатствала и е била приета в майчината си Алма Матер.

Кийт разбираше и другото — че сега, след като и синът, и дъщеря й вече са студенти, Ани Бакстър ще се замисли над някои неща. Бе му намекнала за това в едно от предишните си писма, но бе споменала само, че взема мерки за приключването на доктората си, или да си намери работа на цял работен ден, или да се захване с нещо, които е отлагала прекалено дълго.

Може би в работата се съдържаше някакво изначално предначертание, както бе проповядвал пастор Уилкс, и животът в края на краищата не беше онзи хаос, който изглеждаше на пръв поглед. В края на краищата, не беше ли съвпаднало по време завръщането на Кийт в Спенсървил с опразненото гнездо на Ани Бакстър? Но това съвпадение на събития не беше съвсем чудесно стечение на обстоятелствата — Кийт знаеше от писмата на Ани, че Уенди се кани да постъпва в колежа, което на подсъзнателно ниво бе послужило като някакъв подтик за завръщането му. От друга страна, форсираното му уволнение можеше да се случи две или три години по-рано, или пък две или три години след настоящия момент. Това обаче, което беше по-важно, беше фактът, че той бе готов да предприеме стъпки към промени в живота си, а по тона на предишните й писма, тя отдавна бе стигнала до този извод. Така че това просто съвпадение ли беше, подсъзнателно планиране или чудо? Без съмнение по малко от всяко.

Той се разкъсваше между действието и бездействието, между изчакването и действието. Обучението в армията го бе научило да действа, а обучението му в разузнаването го бе научило на търпение. „Има време за сеитба, има време за жътва“ — казваше проповедникът в неделното му училище. Един от инструкторите му в разузнавателната школа бе добавил: „Пропусни едно от двете и си загубен.“

— Амин.

Кийт довърши ремонта на последната чешма и се отби да си измие ръцете в кухнята.

Бе приел поканата да се отбие на гости на барбекюто на Празника на труда 1 1 Официален празник в САЩ и Канада, първият понеделник на септември. — Б.пр. в къщата на леля си Бети. Времето беше хубаво, пържолите бяха превъзходни, салатите бяха домашни, а сладката царевица, която бе узряла дълго преди фуражната, беше току-що откъсната от стеблата.

Бяха дошли някъде към двадесетина души, повечето от които Кийт или бе познавал, или поне бе чувал за тях. Почти всички изглеждаха страшно състарени, което направо го ужаси. Имаше и куп деца и по-големите момчета проявиха интерес към живота му във Вашингтон, като всички искаха да разберат дали е бил в Ню Йорк. Париж, Рим, Лондон, Москва и всички други места по света им изглеждаха толкова отдалечени, че никой не прояви дори и минимално любопитство. Що се отнася до работата му, почти всички бяха чували родителите му да казват, че синът им работи в дипломатическия корпус. Не всички бяха наясно какво точно означава това, но едва ли някой би проумял и какво означава последната му служба в Съвета за национална сигурност; в действителност след двадесет години във военното разузнаване, разузнавателната агенция към министерството на отбраната и Съвета за национална сигурност самият Кийт с всяко повишение все по-малко разбираше какво точно върши. Когато беше оперативен работник, шпионин, всичко беше кристално ясно. Колкото по-нагоре се изкачваше по стълбата, толкова по-замъглена ставаше картината. Той бе заседавал на конференции в Белия дом с хора от съвета по външното разузнаване, Централното разузнавателно управление, Бюрото по разузнаване и изследвания, Групата за специални проучвания, Агенцията за национална сигурност — да не се бърка със Съвета по национална сигурност — и още десет други разузнавателни групи, включително бившите му работодатели, Разузнавателната агенция към военното министерство. В света на разузнаването многократното подсигуряване беше прието за максимална сигурност. Как биха могли петнадесет или двадесет разузнавателни агенции от всякакъв калибър да пропуснат нещо — каквото и да било — от изключителна важност? Много лесно.