Нельсон Демилль - Спенсървил

Слънцето бе залязло, но луната осветяваше нивите навред докъдето му стигаше погледът. Царуваше покой, въздухът ухаеше на хубава земя и зърно. Беше една от онези нощи, които остават в паметта на човек завинаги.

Той слезе от хълма и закрачи между редовете царевица. Спомни си първия път, когато баща му беше насадил четиридесет акра царевица пробно — когато царевицата взе да надига стъбла, Кийт бе очарован. Тя бе оформила един невероятен лабиринт, цели акри високи зелени стени, вълшебен свят за него и приятелите му. Те си играеха на криеница, измисляха си нови игри, прекарваха часове, губейки се из гъстата шума, като се преструваха, че там някъде ги дебне опасност. Нощем полята караха сърцата им да тръпнат от страх — често им се случваше да спят под открито небе, между редовете, и тогава не изпускаха от ръцете си ловните пушки. Поставяха постове през нощта, с нерви, оголени до крайна степен.

„Всички бяхме просто пехотинци на обучение“ — помисли той. Не знаеше дали това е биологическо или са културни спомени от дните, когато това място е представлявало западната граница. „След като ни липсваше всякаква опасност, ние трябваше да си я създадем, ние възкресихме отдавна измрелите индианци, заселихме диви зверове в царевичните ниви и си създадохме злодеи. И тогава, когато се появи реалното бедствие — войната — повечето от нас бяха готови.“ Точно това ги беше сполетяло двамата с Ани през 1968 година. Той беше наясно, че може да учи заедно с нея, можеха да се оженят и да имат деца, също както много от колегите им. Но той вече беше програмиран за нещо друго, и тя го разбираше. Тя го пусна, защото знаеше, че известно време той иска да съсича змейове. Случилото се след това представляваше серия пропуснати възможности, мъжка надменност, женски резерви, несполуки в общуването им и просто лош късмет и изтърван момент. Да, двамата действително бяха любовници, обречени на нещастна съдба.

Целия ден валя. Не беше от онези летни бури, връхлитащи от запад или югозапад, които профучаваха и си отиваха след броени минути, а студен непрестанен порой откъм езерото Ери, с вкуса на есента. Дъждът беше добре дошъл, защото царевицата още не беше готова — щеше да узрее някъде между Деня на Вси светии и Деня на благодарността. Кийт си помисли, че ако остане дотогава, ще предложи помощта си на Мюлерови и Дженкинсови за прибирането на реколтата. Тия дни машините вършеха почти цялата работа, но един здрав мъж, който се шляе без работа по време на жътва, се считаше за най-големия грешник, директен кандидат за Ада. От друга страна, хората, които превиваха гръб на полето, съвсем очевидно щяха да бъдат сред спасените. Кийт не беше съвсем наясно с протестантските добродетели и подозираше, че повечето от съседите му, с изключение на тези от германски произход, също не са, но за да избегнат неприятностите, повечето хора действаха така, сякаш бяха сред спасените, пък и във всеки случай Кийт искаше пак да вземе участие в жътва.

Имаше доста работа за вършене в къщата, така че дъждът му беше добре дошъл. Беше си направил списък с най-належащите ремонти: водопроводни, по електрическата инсталация, разпрани мрежи срещу комари и мухи, разхлабени и клеясали панти. Баща му беше оставил цялата си дърводелска работилница заедно с инструментите и машините в избата.

Кийт откри, че изпитва наслаждение от дребните ремонти, които го даряваха с чувство на добре свършена работа — нещо, което не беше изпитвал от години.

Първо се захвана с подмяната на всички каучукови уплътнения по крановете в цялата къща. Това може и да не беше сред нещата, с които да се занимават бившите служители от разузнаването, но беше достатъчно механично, за да му осигури време за размишления.

Седмицата премина без премеждия; той си отбеляза, че полицейските коли вече не курсират покрай къщата му. Това съвпадаше с отсъствието на Ани от града, а и доколкото му беше известно, Клиф Бакстър също бе заминал за „Боулинг Грийн“, макар че той се съмняваше в това. Съмняваше се, защото персона като Бакстър беше като стъкло за него. Клиф Бакстър не беше пълно отрицание на интелекта в духа на най-лошите традиции на дребните американски градчета, но и на лично ниво кракът на Бакстър никога не би стъпил на място, където жена му бе прекарала четири от най-хубавите си години през живота преди брака.

Почти всеки друг мъж на мястото на Бакстър би бил поне доволен, че съпругата му е имала само един приятел по времето си в колежа и не е прекарала целия футболен отбор. Клиф Бакстър обаче явно считаше половия живот на жена си преди брака за нещо, което не трябва да му дава покой. Разбира се, съпругата на мистър Чудо не трябваше да има никакъв живот преди брака си е него.