Нельсон Демилль - Спенсървил

Той мина пред къщата и се загледа в предната веранда; в паметта му изплаваха летните нощи, люлеещите се столове и верандни хамаци, лимонада, радиоапарати, семейства и приятели. Изпита силно желание да позвъни на родителите си, на брат си и сестра си, и да им каже, че се е прибрал у дома, и да им предложи да се съберат в старата си къща. Замисли се обаче дали да не изчака, докато се поуталожат страстите му, докато разбере какво точно настроение го е обзело и докато си изясни мотивите си.

Качи се в колата и пое по прашния път.

Четиристотинте акра земя на семейство Ландри бяха взети под аренда от семейство Мюлер, което живееше по-надолу по пътя, и всяка пролет родителите му получаваха чек. Повечето от земята на Ландри беше засята с царевица, съгласно желанието на баща му, но Мюлер бе засял стотина акра със соя, която доставяше за преработка на близкия завод, построен от японска компания. Заводът даваше хляб на доста хора, това беше известно на Кийт, и изкупуваше големи количества соя. Въпреки това обаче ксенофобията в окръг Спенсър беше силна и Кийт беше сигурен, че японците са точно толкова желани, колкото и мексиканските имигранти, които се пръкваха в околността всяко лято. Според него беше странно, дори и злокобно, че в тази селска област, дълбоко в сърцето на страната, нахлуваха японци, мексиканци и в последно време хора от Индия и Пакистан, много от които бяха лекари в местната болница.

Местните хора не бяха особено щастливи от развоя на нещата, но местните хора нямаха кого другиго да винят за това, освен себе си. Прирастът на населението падаше, най-добрите и най-блестящите напускаха, както и повечето от децата, които бе мярнал при последните си посещения; онези, които бяха останали, изглеждаха немотивирани, нежелаещи да се захванат със селскостопанска работа и негодни да вършат нещо квалифицирано.

Кийт караше сред нивите. Пътищата бяха добри, макар и не първокласни, и почти всички бяха прокарани в съвършена мрежа от север на юг и от изток на запад, с няколко незначителни отклонения, причинени от естествени природни образувания, затруднявали ранните заселници: а от въздуха областта изглеждаше като разграфена хартия с вълнистата линия на мътната река Моми, криволичеща от югозапад към голямото синьо петно на езерото Ери.

Кийт кара докъм обяд — прекоси областта надлъж и нашир, като си отбелязваше запустелите фермерски къщи, обитавани навремето от негови познати, ръждясалите железопътни релси, смалените селища, изоставените машинотракторни станции, селските училища със заковани врати и прозорци и местните представителства на асоциацията на фермерите. Навсякъде цареше запустялост и изоставеност.

Пътищата минаваха покрай купища исторически забележителности. Окръг Спенсър бе ставал арена на битки по време френските и индианските войни още преди американската революция, още преди да пристигнат предшествениците на Кийт. Той винаги се бе изумявал при мисълта за шепа англичани и французи, промъкващи се през тъмните първобитни лесове и блата, отвсякъде обградени от индианци. Защо се бяха опитвали да се изтребят едни други толкова далеч от домовете си? Разбира се, беше си мислил така като ученик — че онези войни са били върха на идиотщината, но тогава още не беше ходил във Виетнам.

Територията се бе превърнала в британска, Революцията дори не бе засегнала обитателите и мощният по онова време прираст на населението се бе обединил като окръг Спенсър през 1838 година. Мексиканската война през 1846 година бе откъснала множество мъже в милицията — повечето бяха умрели от болести в Мексико, а Гражданската война бе принесла в жертва всеки десети младеж. Окръгът се бе възстановил и бе процъфтявал, като бе достигнал зенита си по време на Първата световна война. Но след тази война и следващата световна война, с неприятните последици от бързата промяна, разрухата и упадъкът бяха настъпили навред, все още незабележими по време на детството му, но съвсем очевидни сега. Той отново се зачуди дали възнамерява да живее тук, или се е върнал само за да свърши някои стари работи?

На едно от кръстовищата преди града отби на една бензиностанция. Даваха бензин с отстъпка — не беше чувал за такава марка бензин, — а към бензиностанцията имаше пристроен магазин, една наистина интересна маркетингова концепция: скъпи маркови храни и евтин бензин със съмнително качество. Разсъди, че колата му, също като него, трябва да привиква на местна диета, така че слезе и пъхна шланга в резервоара.