Нельсон Демилль - Спенсървил

— Добре, няма да го правя на въпрос, сладурче. Почисти цялата тая свинщина тук и ми направи хубава закуска. Имаш половин час на разположение.

Тръгна към вратата, после внезапно се обърна, вдигна пушката и излезе.

Тя го чу да слиза по стъпалата; след няколко минути душът в банята тръгна.

Тя намери аспирин, глътна две таблетки, изплакна лицето и ръцете си в кухненската мивка, след което слезе долу.

Влезе в леговището му и се загледа в оръжията на стената, всички свободни в момента. Остана така цяла минута, после влезе в килера, взе метла и лопата и се върна горе в кухнята.

Направи кафе, загря котлона, сложи бекон, измете мазилката и я изхвърли в контейнера за отпадъци отвън, после изми пода и кухненския плот.

Клиф слезе с чиста униформа — този път влезе предпазливо, с колан и кобур, провиснали върху рамото му, и ръка, небрежно застинала върху дръжката на пистолета. Седна на масата, като остави колана с револвера си върху съседния стол, вместо да го окачи върху стената. Тя бързо се пресегна, сграбчи колана, окачи го на стената и заяви:

— Никакви оръжия на масата.

Клиф Бакстър усети подтекста в думите й и след кратко стресване се захили глупаво.

Ани му наля сок и кафе, после му изпържи яйца с картофи и бекон и му сервира закуската.

— Седни — каза той.

Тя седна срещу него.

Той се усмихна. Дъвчеше.

— Да не си изгубила апетита си?

— Ядох.

— Ще оставя пушките и амунициите долу. Сипи ми още кафе — проговори той, без да спира да дъвче.

Тя се изправи и му наля още кафе.

— Не мисля, че я беше извадила, за да ме убиеш.

— Ако исках да те убия, щях да си купя пистолет.

— Да, така е. Виж, можеш да си купуваш револвери, да крадеш и да вземаш на заем оръжие, но това няма никакво значение. Не се боя от теб, скъпа.

Тя знаеше, че той се опитва да възстанови разклатеното си мъжко самочувствие, след като бе подмокрил панталоните си. Щеше да му позволи да направи всичко, каквото иска, само и само да се махне от къщата.

— Аз посегнах към пистолета, не беше ли така? Нямах никакъв шанс, но въпреки това все пак посегнах.

— Да. — Вярно, той се бе оказал дори по-тъп, отколкото бе предполагала. Един интелигентен човек в такава ситуация би знаел, че има поне петдесет на петдесет шанс да разубеди жена си да не го застрелва и по-малко от един на милион шанс да извади револвера и да стреля срещу заредена и готова за стрелба пушка. Клиф Бакстър обаче нямаше мозък. Но пък имаше непомерно его. Един ден това със сигурност щеше да го убие, сигурна беше.

— Сигурно се чудиш дали щях да те убия.

— Пет пари не давам и да ме беше убил.

— Какво искаш да кажеш с това „пет пари не давам“? Разбира се, че даваш пет пари. Ти имаш деца, имаш семейство. — Той се усмихна. — Направо ме съсипваш. — Той я потупа по ръката през масата. — Виж, знам защо искаше да ме убиеш. И знаеш ли защо? Защото ме обичаш.

Ани си пое дъх и с мъка потисна писъка си.

Той я чукна с вилицата по носа и продължи:

— Нали разбираш — още ме ревнуваш. А това означава, че още ме обичаш. Нали?

Ани се чувстваше емоционално изцедена, изсмукана; рамото й пулсираше. Не бе останало нищо, освен решението да казва всичко онова, което съпругът й иска да чуе.

— Да.

Той се ухили.

— Но ти също така и ме ненавиждаш. Аз обаче ще ти кажа още нещо — много е тънка границата между любовта и ненавистта.

Тя кимна, сякаш това беше някакво откровение. Клиф непрекъснато бълваше идиотски клишета и афоризми, сякаш току-що ги бе измислил; как нито веднъж не му дойде на ума, че в тях няма нищо оригинално.

— Спомни си за това следващия път, когато ти писне от мен.

Тя се усмихна и той проумя, че не е подбрал най-правилните думи.

— Тази сутрин ще ходя до химическото чистене. Имаш ли нещо изцапано?

— Внимавай какви ги плещиш. — Той се приведе към нея.

— Да, сър.

— И стига с тоя „сър“.

— Съжалявам.

Той обра жълтъка с парче хляб.

— Обади се на Уили да дойде да оправи тавана.

— Да.

Той се отпусна на стола и я загледа.

— Знаеш ли, скъсвам си гъза да ти осигурявам най-хубавото, за което мечтаят кажи-речи всички хора в града. Какво искаш от мен сега? Да се уволня, да се въртя като муха без глава из къщата и да ти помагам в домакинството, това ли искаш?

— Не.

— Направо ми се скъсва гъзът от бачкане, целият град ми е на главата, а ти си мислиш, че си развявам оная работа по цялата околия.

Тя кимаше на съответните места по време на пледоарията му и я клатеше там, където беше необходимо.