Нельсон Демилль - Спенсървил

— Хайде, скъпа, миличка, всичко ще мине, бебчо, не съм направил нищо, сладурчето ми…

Ани виждаше, че е много изплашен, но колкото и да беше странно, не изпитваше наслада от смяната на ролите. В действителност тя не искаше той да й се моли, просто искаше да го види мъртъв. Не можеше обаче да му пръсне хладнокръвно черепа. Пушката взе да й натежава.

— Извади си револвера, Клиф — каза тя.

Той спря да говори и само я загледа.

— Хайде, давай, опитай се да стреляш. Или искаш хората да разберат, че си пукнал, без дори да се опиташ да стреляш?

Клиф шумно запреглъща, езикът му се стрелна по сухите устни.

— Ани…

— Бъзливец! Бъзливец! Бъзливец!

Гръмотевица удари току до къщата, Бакстър се стресна, подскочи и посегна към револвера си.

Ани стреля с двете дула едновременно; откатът я отхвърли до стената.

Оглушителният грохот замря, но продължи да кънти в ушите й. Ани изтърва пушката. Стаята се изпълни с горчивия мирис на изгорял барут, мазилката от зяпналата дупка на тавана поръси просналия се върху пода Клиф.

Той бавно се изправи, първо на едно коляно, и заотърсва посипаната си с парчетата мазилка и дървесина глава. Беше се напикал от страх.

После провери дали револверът му все още е в кобура, вдигна поглед към тавана, изправи се и закрачи към нея, без да спира да се изтръсква. Целият трепереше и тя се зачуди какво ли ще се случи в следващия момент — не че я беше особено грижа.

Той я подмина, вдигна телефона и набра полицейското управление.

— Да, Блейк, аз съм. — Той се прокашля и се опита да се стегне. — Малък инцидент, докато си чистех оръжието. Ако някои от съседите ти позвънят, просто им го обясни… Да, всичко е наред. До скоро. — Затвори и се обърна към Ани. — И сега?

Тя го гледаше спокойно, право в очите, но забеляза, че той избягва погледа й. Замисли се защо той постъпва така: за да контролира и овладее ситуацията, да защити себе си, имиджа си, работата си. Тя нямаше никакви илюзии, че е възможно да я брани от гнева на закона, макар той да се опита да й внуши точно това.

— Ти се опита да ме убиеш. Бих могъл да те арестувам.

— Всъщност стрелях над главата ти и ти го знаеш много добре. Хайде, щом си решил, арестувай ме и ме пъхни в ареста.

— Ти, кучко такава. Ти… — Той заплашително замахна към нея и лицето му почервеня, но Ани не се отмести и на милиметър, с ироничното съзнание, че именно полицейската му значка я предпазва да не я пребие. Той също го знаеше и тя изпита злобно удовлетворение да го наблюдава как се гърчи в безсилен гняв. Един ден обаче, тя беше наясно и с това, той щеше да прекрачи границата. Надяваше се обаче дотогава той да пукне от сърдечен удар.

Той я притисна в ъгъла, разтвори халата й, хвана я за раменете й я стисна точно там, където я бе ударил прикладът.

Ослепяваща болка проряза тялото й и коленете й се подгънаха. Тя се озова коленичила на пода, усети вонята на урината му. Затвори очи и се опита да извърне глава, но той я сграбчи за косата и грубо я дръпна към себе си.

— Виждаш ли какво направи? Е, сега какво, доволна ли си от себе си, кучко мръсна? Нищо, сега ще изравним резултата. Ще си стоим така дотогава, докато и ти не се напикаеш в гащите си, и пет пари не давам, дори и да ми се наложи да стоя така цял ден. Така че ако ти е дошла пикнята, давай. Аз чакам.

Ани захлупи лицето си с ръце и заклати глава; сълзи рукнаха от очите й.

— Чакам.

На вратата рязко се потропа и Клиф мигновено се извърна. Полицаят Кевин Уорд се взираше през стъклото.

— Изчезвай! — изрева Клиф.

Уорд бързо се обърна и си тръгна, но на Ани й се стори, че все пак е успял да зърне напиканите панталони на шефа си. И със сигурност беше видял мазилката, покрила лицето и косата му, а също и нея, както бе коленичила на пода. Добре.

Клиф отново насочи вниманието си към нея.

— Доволна ли си сега, кучко? А, доволна ли си?

Тя бързо се окопитваше.

— Пусни ме или, кълна се в Бога, ще повикам щатската полиция.

— Направиш ли го, ще те убия.

— Пет пари не давам. — Тя закопча халата си.

Клиф Бакстър се втренчи в нея; палците му бяха затъкнати зад колана. От дългия си опит тя знаеше, че е време да сложи край на конфронтацията, и знаеше как да го направи. Не каза нищо, само стоеше неподвижна, сълзите се стичаха по лицето й. После сведе глава към пода и се зачуди защо все пак не го бе простреляла.

Клиф изчака да мине минута, после, доволен, че порядъкът отново се възцарил в къщата му, че всичко отново е наред, прокара пръст по брадичката й и повдигна главата й.