И точно в този момент се появи Матю.
— Какво става? — попита той, когато влезе в кухнята. Погледна към мен. — Пак ли включи алармата? — После бързо заговори на полицайката: — Съжалявам, че отново сте били повикани. Има голяма вероятност жена ми да страда от ранна деменция.
Отворих уста да им кажа, че диагнозата ми е била само извънреден стрес, ала замълчах, защото в този момент това не беше важно.
— Не сме тук заради алармата — каза полицай Лоусън.
Той остави чантата си на пода и се намръщи.
— Е, тогава мога ли да попитам за какво става дума?
— Виждали ли сте това преди? — Полицай Томас протегна напред кухненската кърпа, от която съвсем явно се подаваше ножът.
Всички доловихме лекото му колебание.
— Не, защо, какво е това?
— Нож, господин Андерсън.
— Мили боже! — Матю звучеше шокиран. — Къде го намерихте?
— В градинския ви навес.
— В навеса ли? — Успя да си придаде изненадан вид. — А как е попаднал там?
— Това се опитваме да установим. Дали не бихме могли всички да седнем и да поговорим?
— Разбира се. Заповядайте.
Последвах останалите към всекидневната. С Матю се настанихме на дивана, а полицаите си придърпаха столове. Не знаех дали го направиха нарочно, но двамата седнаха точно срещу Матю, обграждайки го от двете страни, докато аз останах извън малкия им триъгълник.
— Мога ли да попитам кой е намерил ножа? — заинтересува се Матю.
— Съпругата ви — отговори полицай Лоусън.
— Трябваха ми сандъчета за цветя, за да посадя няколко луковици — обясних аз. — Беше в едно от големите, увит в кухненска кърпа.
— Виждали ли сте тази кухненска кърпа? — Полицай Томас я показа на Матю.
— Не, никога досега.
Аз се засмях нервно.
— Това показва колко често миеш чиниите — изрекох в престорен опит да посмекча напрежението. — Имаме точно същата. Рейчъл ни я донесе от Ню Йорк.
— Ами ножа, господин Андерсън? — попита полицай Томас. — Виждали ли сте го преди?
— Не. — Матю категорично поклати глава.
— Тъкмо им казвах, че изглежда точно като онзи, който бях видяла да лежи встрани в кухнята онази неделна вечер — тихо се намесих аз.
— Вече сме говорили за това — уморено се смръщи Матю. — Тогава беше видяла кухненския ни нож, помниш ли?
— Не, не беше нашият, беше много по-голям.
— Мога ли да ви попитам къде бяхте в нощта на седемнайсети юли, петък, господин Андерсън? — заинтересува се полицай Томас.
— Не съм сигурен, че си спомням толкова далеч назад — изпъшка Матю и се засмя леко. Но никой не сподели смеха му.
— Това е онази нощ, когато бях излязла с колегите от училището — услужливо му напомних аз. — Имаше буря.
— О, да — кимна той. — Бях тук, у дома.
— Напускали ли сте къщата?
— Не, имах мигрена и си легнах.
— Къде спахте?
— В стаята за гости.
— Защо там, а не в собственото си легло?
— Защото не исках Кас да ме събуди, когато се прибере. Вижте, какво става тук? Защо ме разпитвате по този начин?
Полицай Лоусън го изгледа в продължение на няколко секунди.
— Само се опитваме да установим някои факти — каза тя.
— Какви факти?
— В градинския ви навес е било намерено вероятното оръжие на престъплението, господин Андерсън.
Матю остана с отворена уста.
— Нали не намеквате сериозно, че мога да имам нещо общо с убийството на онази млада жена?
Полицай Томас го изгледа замислено.
— И коя млада жена имате предвид, господин Андерсън?
— Знаете отлично коя имам предвид! — Маската му започна да се пропуква и аз го загледах безстрастно, питайки се как съм могла изобщо да го обикна.
— Както казах, опитваме се да установим фактите. Господин Андерсън, познавате ли добре Рейчъл Барето?
Споменаването на Рейчъл го изненада. Той рязко вдигна очи.
— Не особено добре. Приятелка е на жена ми.
— Значи нямате връзка с нея.
— Какво? Не! Не мога да я понасям!
— Само че те видях да я целуваш — тихо се обадих аз.
— Не ставай смешна!
— Онзи ден, когато ти дойде неочаквано, деня, в който не можех да си спомня как да включа кафе машината, тогава те видях да я целуваш — повторих настоятелно.
— Не започвай пак — простена той. — Не може непрекъснато да си измисляш неща, Кас.
Ала съмнението се бе промъкнало в погледа му.
— Мисля, че е най-добре да продължим в участъка — намеси се полицай Томас, притеснен, че разследването на убийството се превръща в домашен скандал. — Имате ли нещо против, господин Андерсън?
— Разбира се, че имам!
Читать дальше