Б. Парис - Срив

— На кого другиго си подарила такава?

— На никого — заяви тя.

— Сигурно си подарила — настоях аз. — Много е важно да си спомниш, защото това ще докаже невинността на Матю.

— Какво искаш да кажеш?

Поех си дълбоко дъх.

— Когато намерих ножа следобед, той беше увит в кухненска кърпа със Статуята на свободата. И щом след това полицаите ме попитаха дали съм я виждала по-рано, трябваше да кажа, че имаме същата. Почувствах се ужасно, защото така Матю ще изглежда още по-виновен. Но след като полицаите си тръгнаха, намерих моята кърпа в шкафа, което означава, че убиецът на Джейн е имал същата. Затова помисли, Рейчъл, това ще докаже, че Матю е невинен.

Виждах как умът й се мята в различни посоки и търси изход.

— Не си спомням — сломено изрече тя.

— Купила си такава и за себе си, нали? Сигурна ли си, че не си я дала на някого?

— Не си спомням — повтори Рейчъл.

Въздъхнах.

— Ако се сетиш, това би улеснило много полицаите, но не се тревожи, сами ще стигнат до този извод накрая. Те самите заявиха, че ще изследват ножа за пръстови отпечатъци и ДНК и че със сигурност ще намерят нещо. А тогава Матю ще бъде оневинен, защото няма как да намерят негови следи. Ала това може да отнеме няколко дни, а явно могат да го задържат за двайсет и четири часа в ареста. И само ако наистина има сериозни подозрения, че е замесен в убийството на Джейн, ще бъде задържан и за по-дълго. — Сълзи напълниха очите ми. — Не мога да понеса мисълта, че сега седи в някаква килия и се отнасят с него като с престъпник.

Тя извади ключовете за колата си от джоба.

— Трябва да вървя.

Наблюдавах лицето й.

— Не искаш ли да останеш за чаша чай?

— Не, не мога.

Тръгнах след нея към вратата.

— Между другото твоят приятел намери ли телефона си? Онзи, който ти изгуби в „Спотид кау“?

— Не — притеснено смотолеви тя.

— Е, не се знае, може пък да се появи отнякъде… Някой може вече да го е предал в полицията.

— Виж, наистина трябва да тръгвам. Чао, Кас.

Излезе навън и побърза да се качи в колата си. Изчаках да запали, после отидох до нея и почуках на прозореца й. Тя го свали.

— Забравих да ти кажа — полицаите ме попитаха дали познавам Джейн и аз им обясних, че съм се запознала с нея на онова служебно парти, на което ти ме заведе. Затова се заинтересуваха дали и ти я познаваш. Отговорих им, че не, но сте се скарали на паркинга за място в деня, когато е загинала. Само толкова им казах. Ала те, изглежда, не повярваха, че скарването е било единствено заради паркирането. Затова опитай да си спомниш за кухненската кърпа. Преди да дойдеш, им се обадих, че съм намерила моята в шкафа, така че не може да е била тази, в която беше увит ножът. И казах, че единствената друга подобна, за която знам, е твоята. — Замълчах за по-голям ефект. — Нали ги знаеш какви са. Ще използват и най-малката улика срещу всеки, ако могат.

Беше чудесно да видя как очите й обхождат околността, сякаш търсеше къде да побегне. Рязко включи на скорост и потегли с пълна газ по алеята.

— Чао, Рейчъл — казах тихо, докато колата изчезваше в далечината по пътя.

Върнах се в къщата и се обадих в полицията, за да съобщя, че кърпата, в която бе увит ножът, не е моя, защото съм намерила моята в шкафа. Напомних им също, че Рейчъл ми я е купила и е взела същата и за себе си. Попитах за Матю и се престорих на разстроена от новината, че ще го задържат до другия ден. А след като затворих, отидох до хладилника, извадих бутилката шампанско, която винаги държахме там за нечакани гости, и си сипах една чаша.

А после и втора.

На следващата сутрин видях, че е първи октомври и това ми се стори като добра поличба, подходящ ден за ново начало. Най-напред прегледах новините и когато разбрах, че неназовани мъж и жена помагат на полицията във връзка с разследването на убийството на Джейн Уолтърс, не можах да сдържа мрачното си задоволство, че и Рейчъл е била арестувана.

Никога не съм смятала себе си за отмъстителна, но се надявах да е прекарала няколко ужасяващи часа, докато полицаите са я разпитвали за връзката й с Матю, за скарването й с Джейн и за кухненската кърпа, в която беше ножът. Сигурно се страхуваше, че ще открият нейни отпечатъци по дръжката.

Разбира се, след като предам на полицията тайния й мобилен телефон, с Матю щяха да бъдат освободени. Защото разследващите щяха да разберат, че никой от двамата не е убил Джейн, че ножът просто е купен от Рейчъл в Лондон, за да ме изплаши, а не е оръжието на убийството. И после какво? Двамата ще заживеят щастливо до края на дните си? Не ми се струваше правилно и определено не беше честно.