Б. Парис - Срив

— Не знаех за наследството, докато не умря мама.

— Да, Рейчъл ни каза. И докато сте били сама, тя е смятала, че все ще има някакъв дял от наследството. Когато обаче сте се омъжили, тя прозряла, че вече не е най-скъпият човек на света за вас. И омразата й нараснала. Тогава решила, че единственият начин да получи онова, което смятала, че й принадлежи по право, бил чрез Матю. Започнала флирта и когато той се влюбил в нея, двамата скроили плана си да ви освидетелстват като психически нестабилна, за да може Матю да получи контрол над парите ви. В деня, в който Джейн застанала срещу нея заради връзката им, те тъкмо се канели да започнат изпълнението на плана си срещу вас. Било ужасно съвпадение, ако може така да се каже. Ако Джейн проговорела за връзката им, всичките им усилия дотогава отивали на вятъра…

Сълзи капеха от очите ми.

— Купих й къща във Франция. Още щом ми разказа за нея, аз й я купих. Щях да й я подаря за четирийсетия рожден ден, като изненада. Не казах на Матю, тъй като знаех, че няма да одобри, защото не харесваше особено Рейчъл — поне така вярвах тогава. Само ако беше почакала — рожденият й ден е в края на месеца.

Трябваше да се досетя колко огорчена е била Рейчъл, задето не беше включена в завещанието на татко. Как съм могла да бъда толкова безчувствена? Вярно, бях й купила онази ваканционна къща, но само защото бях там, когато тя се бе влюбила в нея. Дали щях да се замисля и да даря част от парите, завещани от баща ми, на нея, ако не беше видяла онази къща? Може би. Надявах се да е така.

И защо не й подарих къщата веднага, в същия ден, когато я купих, а предпочетох да я запазя като подарък за рождения й ден, за да го представя като грандиозен жест? През изминалите осемнайсет месеца къщата бе стояла празна, необитаема. Ако я беше получила тогава, тя щеше да е толкова щастлива. Аз можеше още да имам своя Матю, а Джейн можеше още да е жива. Или поне трябваше да кажа на Матю за къщата. Ако с Рейчъл вече бяха започнали връзката си, той щеше да й каже за изненадата. И тя търпеливо щеше да изчака четирийсетия си рожден ден. А после, след като получи къщата, Матю можеше да се разведе с мен и най-вероятно да се опита да измъкне пари за издръжка. Щях да изгубя Матю, но Джейн щеше още да е жива.

Измина близо час, преди полицай Лоусън да си тръгне.

— Матю знае ли? — попитах аз, докато я изпращах до входната врата. — За Рейчъл?

— Не, не още. Но скоро ще научи. — Тя ме изгледа съчувствено. — Ще се справите ли сама след всичко това?

— Да, благодаря, ще се справя.

Докато затварях вратата подире й, знаех, че това няма да е скоро. Ала един ден всичко щеше да е наред. За разлика от Джейн, целият живот беше пред мен.