Б. Парис - Срив

Погледнах я объркано.

— Но след като сте ги прочели, знаете, че Матю дори не е познавал Джейн, така че защо му е да я убива?

Полицай Лоусън се намръщи.

— Матю ли? Не, той не е убил Джейн.

Зави ме се свят.

— Не е бил Матю? Тогава кой?

— Госпожица Барето. Призна си всичко.

Останах без дъх и стаята се люшна пред очите ми. Усетих как кръвта се отдръпва от лицето ми, а после ръцете на полицайката с успокояващ жест допряха раменете ми.

— Ще се оправите — уверено каза тя. — Само си поемете дълбоко въздух няколко пъти…

Шокът ме разтърсваше на вълни.

— Рейчъл — задавено отроних аз. — Рейчъл е убила Джейн?

— Да.

В мен се надигна паника. Въпреки всичко, на което знаех, че е способна, не можех да повярвам в това. Бях споделила наистина с полицаите неща, които можеха да бъдат използвани срещу нея, както и срещу Матю, но просто исках тя да се уплаши.

— Не, не и Рейчъл, не може да е тя. Не би могла, тя не е такава, няма как да убие някого! Разбрали сте погрешно, сигурно е така… — Мразех я за онова, което ми бе причинила, ала сега бях толкова уплашена заради нея, че не можех да продължа.

— Опасявам се, че тя си призна — повтори полицай Лоусън и побутна едната чаша към мен.

Покорно отпих глътка от горещия сладък чай. Ръцете ми трепереха толкова силно, че няколко капки се разляха и ме опариха.

— Когато снощи я разпитвахме, тя изведнъж се огъна. Беше невероятно — по някаква причина си мислеше, че сме я разкрили. Оказахте се права, когато предположихте, че скарването им не е било за място на паркинга. Разбира се, ще открием нейната и на Джейн ДНК по ножа…

Имах усещането, че съм попаднала в някакъв кошмар.

— Ала как така… Ножът, който намерих в навеса, наистина ли е оръжието на убийството?

— Тя го е почистила добре, разбира се, но остатъци от кръв бяха намерени в нарезите по дръжката. Изпратихме пробите в „Съдебна медицина“, но сме сигурни, че е на Джейн.

— Но тя… — отроних с треперещ глас, мъчейки да осмисля думите на полицайката. — Тя каза, че го е купила в Лондон.

— Вероятно е така, но преди убийството, а не след това. Не е посмяла да каже на Матю, че вече е имала нож, затова се е престорила, че го е купила, за да ви изплаши. А после го е скрила в навеса.

— Не разбирам. — Ледени тръпки пробягваха по тялото ми, затова обвих с длани чашата, копнеейки за малко топлина. — Искам да кажа, защо? Защо да прави такова нещо? Тя не е познавала Джейн.

— Познавала я е по-добре, отколкото си мислите. — Полицай Лоусън седна до мен. — Рейчъл някога разказвала ли ви е за личния си живот, запознавала ли ви е с интимните си приятели?

— Не, не много. Срещала съм един-двама през годините, но тя никога не се задържаше дълго с някого. Тя е от онези жени, които се страхуват от обвързване.

— Беше доста тежка задача да свържем всичко. Някои неща вече знаехме от разпитите на колегите на Джейн във „Финчлейкърс“, а и след като си призна за убийството, останалото научихме от самата Рейчъл. Историята е доста нелицеприятна за съжаление.

Полицайката ме изгледа въпросително, за да се увери дали да продължи. Кимнах й, защото никога нямаше да успея да приема фактите, ако не знаех причините, довели до тях.

— Добре, ето какво е станало — продължи тя. — Преди около две години Рейчъл имала връзка с мъж от „Финчлейкърс“. Бил женен, с три малки деца. Накрая зарязал съпругата си заради нея, само че след това тя изгубила интерес към него. Затова той се върнал при жена си, но Рейчъл отново започнала връзка с него. Той напуснал съпругата си за втори път и това напълно съсипало семейството. — Полицайката замълча. — Връзката им отново приключила, но този път съпругата отказала да го приеме обратно. За нея било особено трудно, защото тя също работела за „Финчлейкърс“ и го виждала всеки ден. Изпаднала в тежка депресия и понеже Джейн била най-добрата й приятелка, тя също знаела цялата история. Естествено, тя мразела Рейчъл от цялото си сърце, задето била разбила семейството на приятелката й, и то неведнъж, а два пъти, но понеже работели в различни отдели, пътищата им не се кръстосвали често. Но мнението й за Рейчъл паднало още повече, когато една вечер я заварила да прави секс в офиса. На следващия ден се изправила срещу нея и й казала следващия път да си потърси хотел за подобни изпълнения, иначе щяла да я докладва на шефовете.

— Само не ми казвайте, че Рейчъл я е убила, защото се е тревожела, че ще я докладват — глухо се засмях аз.

— Не, светът на Рейчъл се сринал до основи едва след като Джейн разбрала, че мъжът, с когото я била видяла в офиса, е Матю. Съжалявам — кимна полицайката, забелязвайки изражението на лицето ми. — Ако искате да спра засега, просто кажете.