Б. Парис - Срив

— В какъв смисъл?

— Ами твърде много пушек правели или нещо подобно. — Замълчах. — Помислих си, че сигурно затова въздухът мирише малко странно.

— На какво?

— Не знам. Просто не беше обичайната миризма от огън на открито, нали се сещате, когато гори дърво. Но може да е било заради дъжда.

— Той спомена ли изобщо за убийството на Джейн Уолтърс?

— Често говореше за него — кимнах и стиснах по-здраво ръце около раменете си. — Това много ме разстройваше, защото имах чувството, че добре познавам Джейн.

Полицай Томас се намръщи, но Лоусън лекичко поклати глава в предупреждение да не ме прекъсва.

— Той изглеждаше обсебен от случая. Неведнъж се наложи да го моля да изключи телевизора.

— Съпругът ви познаваше ли Джейн Уолтърс? — заинтересува се полицайката, изучавайки лицето ми. После погледна към колегата си Томас. — Госпожа Андерсън е обядвала с Джейн Уолтърс две седмици преди смъртта й — поясни тя.

— Не, само беше чувал за нея каквото му бях казала аз. В деня, когато обядвахме заедно, той дойде да ме вземе, но двамата не се срещнаха. Ала Джейн го видя през прозореца. Спомням си колко изненадана изглеждаше… — допълних аз, усмихвайки се при спомена.

— Какво имате предвид?

— Просто ми се видя леко шокирана. Много хора реагират така, защото той е… Ами доста е красив.

— Значи съпругът ви не е познавал Джейн Уолтърс? — разочаровано повтори полицай Томас.

— Не, но приятелката ми Рейчъл Барето я е познавала. Така срещнах Джейн. Рейчъл ме заведе на някакво служебно парти за неин колега от „Финчлейкърс“ и Джейн беше там. — Замълчах. — Рейчъл се почувства много зле, когато научи за Джейн, защото се била скарала с нея в деня, преди да загине.

— Скарали са се, така ли? — Полицай Томас се оживи.

— А спомена ли ви за какво?

— Каза, че било заради място на паркинга.

— Място на паркинга?

— Да.

— Ако е работила заедно с Джейн Уолтърс, значи е била разпитана — намеси се полицай Лоусън.

— Да — кимнах аз. — Спомням си го, защото тя ми сподели, че се почувствала зле, задето не ви казала за скарването. Тревожеше се, че може да я помислите за виновна.

— Виновна ли?

— Да.

— В какво?

— Предполагам, че имаше предвид убийството. Затова я успокоих, че никой не би убил човек заради място за паркиране. — Замълчах за миг. — Освен ако скарването не е било заради друго.

Полицай Лоусън извади мобилния си телефон и набра нещо.

— Защо го казвате?

Погледнах през кухненския прозорец към градината навън, окъпана от слънце в края на лятото.

— Ами ако е било просто заради място за паркинга, тогава защо го е премълчала пред вас? — поклатих глава. — Съжалявам, не биваше да го казвам. Просто не съм в добри отношения с Рейчъл в момента.

— И защо?

— Защото има връзка. — Сведох поглед към ръцете си. — Със съпруга ми.

Последва кратко мълчание.

— От колко време продължава това? — попита полицай Лоусън.

— Не знам, аз разбрах едва наскоро. Преди няколко седмици Рейчъл дойде на гости неочаквано и видях Матю да я целува в коридора… — Бях доволна, че мога да използвам нещо от съобщенията им срещу тях, макар това да означаваше, че току-що бях излъгала полицаите.

Двамата отново се спогледаха.

— А казахте ли на съпруга си какво сте видели? — попита полицай Томас. — Поискахте ли му обяснение?

— Не, той щеше да отхвърли думите ми и да каже, че умът ми си прави шегички, както беше с ножа, който бях видяла в кухнята. — Поколебах се за миг. — Понякога се чудя дали…

Замълчах и се запитах колко далеч трябва да стигна в отмъщението си към Матю.

— Да? — покани ме полицай Лоусън.

Представих си с удоволствие как белезниците щракват върху китките на Матю.

— Понякога се чудя дали Джейн не е знаела за връзката им — замислено отроних аз. — Дали когато го видя през прозореца на ресторанта, тя не изглеждаше шокирана, защото го е разпознала. Не знам, може да го е видяла заедно с Рейчъл. — Понеже исках да съм сигурна, че си мислят онова, което желаех да мислят, реших да го изрека направо. — Когато преди малко намерих ножа в навеса, не знаех какво да предположа… Отначало реших, че убиецът го е скрил там и понечих да се обадя на Матю, за да го питам какво да правя. После обаче си спомних, че не ми беше повярвал за ножа в кухнята, затова позвъних на вас. — Усетих как очите ми се пълнят със сълзи. — Ала сега не знам дали постъпих правилно, защото се досещам какво си мислите… Подозирате, че Матю е убиецът и че е убил Джейн, защото е знаела за него и Рейчъл и е щяла да ми каже. Само че не може да е така, не може да е той!