Б. Парис - Срив

Здесь есть возможность читать онлайн «Б. Парис - Срив» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Срив: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Срив»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кас празнува края на учебната година с колегите си учители. Късно вечерта се разразява буря и тя решава да се прибере по краткия път през гората. Минава покрай спряла кола с включени фарове. Жената зад волана не изглежда уплашена, затова Кас я подминава и забравя за нея. До следващата сутрин, когато научава от новините, че в гората намерен трупът на млада жена. Кас изпитва угризения, но не смее да сподели дори със съпруг си. Та нали той я е предупреждавал стотици пъти да избягва опасния горски път?
Оттогава започва да забравя какво ли не: къде е паркирала колата, кода на алармата, как се пуска кафе машината. Дали не е напът да загуби разсъдъка си?
Единственото, което така и не успява да забрави, е лицето на жената в колата. Жената, която можеше да спаси. И която й се струва смътно позната. Чувството за вина не й дава мира и е подсилвано от мълчаливи телефонни обаждания и усещането, че някой я наблюдава. Кас осъзнава, че се намира на ръба на нервен срив и се нуждае от помощ.
Но на кого може да се довери, след като вече не вярва дори на себе си?

Срив — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Срив», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— В какъв смисъл?

— Ами твърде много пушек правели или нещо подобно. — Замълчах. — Помислих си, че сигурно затова въздухът мирише малко странно.

— На какво?

— Не знам. Просто не беше обичайната миризма от огън на открито, нали се сещате, когато гори дърво. Но може да е било заради дъжда.

— Той спомена ли изобщо за убийството на Джейн Уолтърс?

— Често говореше за него — кимнах и стиснах по-здраво ръце около раменете си. — Това много ме разстройваше, защото имах чувството, че добре познавам Джейн.

Полицай Томас се намръщи, но Лоусън лекичко поклати глава в предупреждение да не ме прекъсва.

— Той изглеждаше обсебен от случая. Неведнъж се наложи да го моля да изключи телевизора.

— Съпругът ви познаваше ли Джейн Уолтърс? — заинтересува се полицайката, изучавайки лицето ми. После погледна към колегата си Томас. — Госпожа Андерсън е обядвала с Джейн Уолтърс две седмици преди смъртта й — поясни тя.

— Не, само беше чувал за нея каквото му бях казала аз. В деня, когато обядвахме заедно, той дойде да ме вземе, но двамата не се срещнаха. Ала Джейн го видя през прозореца. Спомням си колко изненадана изглеждаше… — допълних аз, усмихвайки се при спомена.

— Какво имате предвид?

— Просто ми се видя леко шокирана. Много хора реагират така, защото той е… Ами доста е красив.

— Значи съпругът ви не е познавал Джейн Уолтърс? — разочаровано повтори полицай Томас.

— Не, но приятелката ми Рейчъл Барето я е познавала. Така срещнах Джейн. Рейчъл ме заведе на някакво служебно парти за неин колега от „Финчлейкърс“ и Джейн беше там. — Замълчах. — Рейчъл се почувства много зле, когато научи за Джейн, защото се била скарала с нея в деня, преди да загине.

— Скарали са се, така ли? — Полицай Томас се оживи.

— А спомена ли ви за какво?

— Каза, че било заради място на паркинга.

— Място на паркинга?

— Да.

— Ако е работила заедно с Джейн Уолтърс, значи е била разпитана — намеси се полицай Лоусън.

— Да — кимнах аз. — Спомням си го, защото тя ми сподели, че се почувствала зле, задето не ви казала за скарването. Тревожеше се, че може да я помислите за виновна.

— Виновна ли?

— Да.

— В какво?

— Предполагам, че имаше предвид убийството. Затова я успокоих, че никой не би убил човек заради място за паркиране. — Замълчах за миг. — Освен ако скарването не е било заради друго.

Полицай Лоусън извади мобилния си телефон и набра нещо.

— Защо го казвате?

Погледнах през кухненския прозорец към градината навън, окъпана от слънце в края на лятото.

— Ами ако е било просто заради място за паркинга, тогава защо го е премълчала пред вас? — поклатих глава. — Съжалявам, не биваше да го казвам. Просто не съм в добри отношения с Рейчъл в момента.

— И защо?

— Защото има връзка. — Сведох поглед към ръцете си. — Със съпруга ми.

Последва кратко мълчание.

— От колко време продължава това? — попита полицай Лоусън.

— Не знам, аз разбрах едва наскоро. Преди няколко седмици Рейчъл дойде на гости неочаквано и видях Матю да я целува в коридора… — Бях доволна, че мога да използвам нещо от съобщенията им срещу тях, макар това да означаваше, че току-що бях излъгала полицаите.

Двамата отново се спогледаха.

— А казахте ли на съпруга си какво сте видели? — попита полицай Томас. — Поискахте ли му обяснение?

— Не, той щеше да отхвърли думите ми и да каже, че умът ми си прави шегички, както беше с ножа, който бях видяла в кухнята. — Поколебах се за миг. — Понякога се чудя дали…

Замълчах и се запитах колко далеч трябва да стигна в отмъщението си към Матю.

— Да? — покани ме полицай Лоусън.

Представих си с удоволствие как белезниците щракват върху китките на Матю.

— Понякога се чудя дали Джейн не е знаела за връзката им — замислено отроних аз. — Дали когато го видя през прозореца на ресторанта, тя не изглеждаше шокирана, защото го е разпознала. Не знам, може да го е видяла заедно с Рейчъл. — Понеже исках да съм сигурна, че си мислят онова, което желаех да мислят, реших да го изрека направо. — Когато преди малко намерих ножа в навеса, не знаех какво да предположа… Отначало реших, че убиецът го е скрил там и понечих да се обадя на Матю, за да го питам какво да правя. После обаче си спомних, че не ми беше повярвал за ножа в кухнята, затова позвъних на вас. — Усетих как очите ми се пълнят със сълзи. — Ала сега не знам дали постъпих правилно, защото се досещам какво си мислите… Подозирате, че Матю е убиецът и че е убил Джейн, защото е знаела за него и Рейчъл и е щяла да ми каже. Само че не може да е така, не може да е той!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Срив»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Срив» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Срив»

Обсуждение, отзывы о книге «Срив» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x