Б. Парис - Срив

Бях решила да се върна в къщата, да взема телефона на Рейчъл изпод орхидеята и да го предам в полицията, но може би неслучайно се бях озовала на това място. Затова затворих очи и се замислих за Джейн. И как Матю и Рейчъл безсъвестно бяха използвали убийството й, за да ме съсипят.

18 юли, 15:15: Как си?

18 юли, 15:16: Добре. Защо се обаждаш по това време?

18 юли, 15:16: Навън съм. Казах й, че отивам във фитнеса. Трябва да се преструвам, че още го посещавам. Не искам да почне да задава въпроси защо съм спрял .

18 юли, 15:16: Ще ми се да идваше при мен, както преди .

18 юли, 15:16: И на мен ми се иска. Знаеш ли колко ми липсваш?

18 юли, 15:16: Мисля, че мога да предположа . И няма да се видим довечера.

18 юли, 15:16 : Толкова по-добре, иначе щях да искам да те целуна. А защо?

18 юли, 15:17: Сузи отмени партито. Нали знаеш за убитата жена? Работела е в нашата компания .

18 юли, 15:17: Сериозно?

18 юли, 15:17: Току-що се обадих на Кас да й кажа, тя направо откачи. Оказа се, че скоро е обядвала с нея.

18 юли, 15:18: Какво? Сигурна ли си? С убитата жена?

18 Юли, 15:18: Да. Срещнала я е на онова служебно парти, на което я заведох месец преди това. И двете се разбрали да излязат на обяд заедно. Джейн Уолтърс.

18 юли, 15:19: Спомням си! Видях Кас в ресторанта след обяда. Каза, че се е срещнала с нова приятелка. Джейн.

18 юли, 15:19: Тя е била.

18 юли, 15:19: Господи, сега ще бъде още по-разстроена. Наистина ще се притеснява от убиеца, който е на свобода.

18 юли, 15:20: Чудесно, може би ще можем да го използваме.

18 юли, 23:33: Не знаех, че си имала разправия с убитата жена. Кас ми каза.

18 юли, 23:34: Тя ми взе мястото за паркиране .

18 юли, 23:34: Значи си е получила заслуженото .

18 юли, 23:35: Господи, колко си коравосърдечен !

18 юли, 23:35: Не и когато се отнася до теб. Нали знаеш, че ти си жената за мен?

18 юли, 23:35:

24 юли, 23:40: Убийството наистина я е притеснило много, не иска да остава сама, докато ме няма. Казах й да те покани на гости.

24 юли, 23:40: Благодаря!

24 юли, 23:40: Трябва да изглежда нормално. Ти ще откажеш, разбира се.

24 юли, 23:41: Не мога да повярвам колко е изплашена .

24 юли, 23:41: За нас това е добре.

28 юли, 09:07: Добро утро!

28 юли, 09:07: Звучиш прекалено бодър. Какво става ?

28 юли, 09:08: Кас ми се обади да пита дали не съм й звънял преди малко. Звучеше толкова изнервена, че отрекох просто за удоволствие.

28 юли, 09:08: Това ли е всичко?

28 юли, 09:08 : Същото се случило и вчера, само че не съм бил аз. Омаловажих случая, казах й, че сигурно е от някакъв кол център.

28 юли, 09:08: Все още не разбирам .

28 юли, 09:09: Мисля да го направя отново утре. И вдругиден. Да я накарам да си мисли, че някой я дебне.

28 юли, 09:09: Гениално!

28 юли, 09:09: Знаех си, че ще ти допадне .

5 август, 23:44: Как мина денят ти ?

5 август, 23:57: Извинявай, бях под душа .

5 август, 23:57: Звучи чудесно .

5 август, 23:58: Денят беше хубав, а при теб ?

5 август, 23:58: Нищо специално, но се сетих нещо. Да й звънна ли утре, след като не съм у дома?

5 август, 23:58: Ако не го направиш, ще се досети, че си ти.

5 август, 23:59: Или пък ще си помисли, че тя или къщата е под наблюдение.

5 август, 23:59: Параноята е хубаво нещо, така че — давай.

Мисълта за тези съобщения толкова разпалваше гнева ми, че бях твърдо решена да намеря начин да отмъстя за Джейн. Припомних си всяка дребна случка, която бе станала след онази съдбовна нощ. И внезапно разбрах какво трябва да направя.

Потеглих от отбивката и побързах да стигна вкъщи, молейки се да не заваря колата на Матю или тази на Рейчъл, паркирана на алеята. Нямаше следа от тях, ала все пак се огледах внимателно, излизайки от колата. Влязох в къщата. Докато изключвах алармата, телефонът звънна. Видях, че е изписан номерът на Матю и вдигнах.

— Ало?

— Най-сетне! — Тревогата му беше явна. — Излязла ли беше някъде?

— Не, бях в градината. Защо? Звънял ли си?

— Да, опитах няколко пъти да се свържа с теб.

— Извинявай, реших да почистя в далечния край, до плета. Тъкмо влизам да изпия чаша чай.

— Нали няма пак да излизаш?

— Нямах такова намерение. Защо?

— Мислех да си тръгна от работа сега и да прекарам следобеда с теб.

Сърцето ми заби ускорено.

— Би било чудесно — отговорих спокойно.