Б. Парис - Срив

Освен това ме бе накарало да осъзная колко много ги бях улеснила. Сега ми се струваше невероятно, че нищо не бях поставила под съмнение: нито алармената система, която уж бях поръчала, нито количката или пералнята, която не можех да включа. Всичко, което се бе случило, бях отдала на отслабващата си памет. Дори и загубването на колата в паркинга.

12 август, 23:37: Трябва да действаме по-решително.

12 август, 23:39: Защо ?

12 август, 23:39: Преди малко тя отвори шампанско. Уверяваше ме, че се чувствала много по-добре, говореше как иска да си имаме бебе.

12 август, 23:39: Горкичката. Утре ще й се обадя, да видим какво ще каже.

13 август, 09:42: Преди малко й звъннах, но не вдигна. Ти обади ли се вече, без да говориш?

13 август, 09:42: Още не, тъкмо се канех. Да се надяваме, че ще я върне в желаното състояние .

13 август, 09:42: Искаш ли да вляза в къщата по-късно?

13 август, 09:43: Да, но бъди внимателна .

13 август, 09:43: Винаги.

13 август, 14:31: Какво става?

13 август, 14:32: Нищо, заспала е пред телевизора .

13 август, 14:32: Супер, значи обаждането ми я е изплашило.

13 август, 15:54: Може ли да тръгвам? Трябва да ида до Касъл Уелс.

13 август, 15:54: Извинявай, бях на среща. Можеш да тръгваш. Гледай да не те види някой, след като уж си в Сиена.

13 август, 15:54: Нося руса перука и спортен клин, забрави ли?

13 август, 15:54: Искам да те видя.

13 август, 15:54: Не. Не искаш.

13 август, 16:48: Познай кой е дошъл в Касъл Уелс? Тъкмо щях да си тръгвам, когато тя се появи в многоетажния паркинг. Сега я следвам. Хрумна ми нещо. Имаш ли резервен ключ за колата й?

13 август, 16:49: Да, у дома, защо ?

13 август, 16:50: Нали знаеш, че има фобия да не я изгуби. Можем да го направим.

13 август, 16:51: Как ?

13 август, 16:51: Ако успееш да се измъкнеш от работа, опитай да преместиш колата й на друг етаж. Паркирала е на четвърто ниво.

13 август, 16:51: Ти си гений. Тръгвам веднага, дано стигна навреме.

13 август, 16:51: Ще държим връзка .

13 август, 17:47: Тук съм, къде е тя?

13 август, 17:47: Обикаля из града.

13 август, 17:47: Да преместя ли колата ?

13 август, 17:48: Може. Предполагам, че няма да остане тук още дълго. Остави я на най-горния етаж .

13 август, 17:48: Добре.

13 август, 18:04: Тя се връща, премести ли я? Тъкмо срещна случайно онази жена от работата й, Кони май се казва.

13 август, 18:04: Да, седя в колата на най-горния етаж. Дръж я под око, за да я преместя, ако тръгне да се качва насам. Искам да съм в течение какво става.

13 август, 18:14: Толкова е забавно. Търси я навсякъде. На петия етаж е в момента. Направо ми става жал за нея.

13 август, 18:14: Мислиш ли, че ще се качи тук, горе?

13 август, 18:16: Не, слиза надолу.

13 август, 18:19: Какво става?

13 август, 18:21: На приземното ниво е, смятам, че ще иде до служителя от охраната да му се оплаче, че не си намира колата.

13 август, 18:21: Да я преместя ли обратно на четвъртия?

13 август, 18:21: Да!

13 август, 18:24: Готов ли си? Тя се качва нагоре е охранителя, чакат асансьора.

13 август, 18:25: Да, не е точно на същото място обаче, няколко места встрани.

13 август, 18:25: Не мисля, че има значение. По-добре се махай.

13 август, 18:26: Вече ме няма. Ще й се обадя и ще я питам къде е, ще се престоря, че съм вкъщи.

13 август, 23:48: Здравей, как мина?

13 август, 23:49: Да го кажем така: скоро няма да иска да отваря шампанско.

13 август, 23:49:

Внезапно почувствах глад, понеже не бях яла от вчера по обяд, затова спрях на една бензиностанция да си купя сандвич и нещо за пиене. Хапнах набързо, нетърпелива да се върна у дома. Тръгнах отново по магистралата с намерението да се прибера по нея чак до вкъщи, но след пет минути, без да знам защо, осъзнах, че завивам наляво… И поех по пътя през гората, онзи, който щеше да ме отведе вкъщи по „Блекуотър лейн“. Не се тревожех особено, решена да се оставя в ръцете на съдбата. В крайна сметка именно съдбата ми бе дала шанс да намеря телефона. Каква бе вероятността онзи френски студент да го вземе от чантата на Рейчъл, докато тя минаваше край него? Каква бе вероятността приятелката му да ми го даде в пристъп на гузна съвест? Никога не бях смятала себе си за особено вярваща, ала явно вчера някой някъде се бе погрижил за мен.

„Блекуотър лейн“ изобщо не изглеждаше така, както последния път, когато бях минала по него. Дърветата край пътя бяха грейнали в есенна премяна, а и това, че не се виждаха никакви други коли, само му придаваше спокоен вид, а не заплашителен. Когато стигнах до отбивката, където бе паркирала колата си Джейн, забавих и спрях. Изключих двигателя, свалих прозореца и останах да седя за известно време, наслаждавайки се на лекия бриз, който нахлу в купето. И почувствах, че Джейн е с мен. Макар убиецът й още да не бе заловен, за пръв път след смъртта й усетих покой.