Б. Парис - Срив

— Ще се видим след час.

Затворих, а мислите ми препускаха бясно, докато се чудех защо е решил да се прибере следобеда. Може би той или Рейчъл бяха успели да проследят френските студенти, които бяха в бара предната вечер, и знаеха, че телефонът е у мен. Ако бяха останали в колежа в Касъл Уелс, нямаше да е трудно да бъдат открити днес. Досега имах късмет, ала нещата се заплитаха: съвсем не бях сигурна, че студентите са се върнали във Франция, въпреки че бях казала така на Рейчъл.

Побързах да отида в градината с надеждата, че Матю не е преместил ножа от мястото, където Рейчъл го бе оставила през онзи ден. Меките възглавнички на градинските столове вече бяха прибрани за зимния сезон, струпани на спретната купчина в дъното на навеса. Преместих ги встрани и отдолу открих не нож, а кафе машина. Трябваха ми само няколко секунди, за да разпозная машината, която преди стоеше в кухнята ни и в която капсулата се пъхаше, без да се налага да се повдига лостчето. Порових по-навътре и под стара градинска маса съзрях покрит с платно кашон със снимка на микровълнова фурна. Когато го отворих, видях вътре старата ни фурна, предишната модификация на модела, който стоеше сега на плота ни. Искаше ми се да завия от ярост заради лекотата, с която Матю ме беше лъгал. Ала се страхувах, че няма да мога да спра, че всички онези чувства, които сдържах в себе си, откакто ми попадна телефонът на Рейчъл, ще излязат на повърхността и няма да мога да продължа нататък. Затова си излях яда на микровълновата, като я изритах няколко пъти с десния крак, а после и с левия. А когато гневът ми премина, на мястото му се възцари ужасна тъга. Успях обаче да я преглътна и оставя за друг ден, за да мога да направя онова, което трябваше.

Отне ми още няколко минути да намеря ножа, натикан в едно сандъче за цветя в дъното на навеса. Беше увит в кухненска кърпа, която познах, че е на Рейчъл, защото и аз имах същата, донесла ми я беше след командировката до Ню Йорк. Този нож можеше и да не е същият, използван при убийството на Джейн, но въпреки това ми призляваше, като го гледах. Без да го докосвам, отново го увих в кърпата и го върнах на мястото, където го бях намерила. До довечера всичко ще свърши, повтарях си наум, до довечера…

Щом влязох в къщата, останах неподвижна за миг. Чудех се дали ще имам сили да го направя. И понеже имаше само един начин да разбера, отидох в коридора, взех телефона и набрах номера на полицията.

— Бихте ли ме изслушали, моля? — обадих се аз. — Живея близо до мястото, където стана убийството и току-що намерих голям кухненски нож, скрит в градинския ни навес.

Пристигнаха преди Матю, точно както исках да стане. Този път бяха двама, полицай Лоусън, с която вече се бях срещала, и нейният колега Томас. Постарах се да изглеждам стресната, но не и на ръба на истерията. Казах им къде е ножът и полицай Томас веднага тръгна към градинския навес.

— Нали не смятате, че това е оръжието на убийството, което издирвате във връзка със случая на Джейн Уолтърс? — тревожно попитах аз полицай Лоусън, в случай че не й бе хрумнало, че това може да е така. — То още не е намерено, нали?

— Опасявам се, че не мога да ви кажа — отвърна тя.

— Аз я познавах донякъде.

Тя ме погледна изненадано.

— Познавали сте Джейн Уолтърс?

— Само бегло. Заговорихме се на едно парти, а после обядвахме заедно.

Полицайката веднага извади бележника си.

— Кога е било това?

— Чакайте да помисля… Май беше две седмици, преди да бъде убита.

Лоусън се намръщи.

— Помолихме съпруга й да ни даде списък с имената на приятелите й, но вашето име не беше в него.

— Ами нали ви казах, че бяхме приятелки отскоро.

— И как ви се стори тя, когато се видяхте за обяд?

— Добре. Изглеждаше съвсем нормално.

Бяхме прекъснати от полицай Томас, който се появи с ножа. Беше го стиснал предпазливо с ръкавицата си, все още частично загърнат в кърпата.

— Това ли е ножът, за който споменахте? — попита той.

— Да.

— Бихте ли ни разказали как го намерихте?

— Да, разбира се. — Поех си дълбоко дъх. — Работех в градината и ми трябваха сандъчета, в които да засадя няколко луковици. Знаех, че ще намеря такива под навеса, там ги държи Матю, съпругът ми. Избрах едно от големите и видях на дъното му кухненска кърпа, а когато я взех в ръка, усетих, че има нещо увито в нея. Започнах да я развивам, ала щом съзрях назъбеното острие, разбрах, че е нож. Толкова се изплаших, че бързо го увих отново… Изведнъж ми напомни на онзи, който бях видяла по телевизията във връзка с убийството на Джейн Уолтърс, нали разбирате. Оставих го обратно и ви се обадих.