Б. Парис - Срив

4 август, 14:41: Добре .

4 август, 15:01: Няма да повярваш.

4 август, 15:01: Най-сетне. Защо се забави толкова?

4 август, 15:02: Не се цупи. Нося добри новини.

4 август, 15:02: Казвай.

4 август, 15:02: Ще ставаш татко!

4 август, 15:03: КАКВО?

4 август, 15:03: Сигурен ли си за вазектомията?

4 август, 15:03: Разбира се, че съм сигурен! Какво става?

4 август, 15:03: Нямам идея. Казала е на продавачката в магазина, че е бременна. Затова ви поръчах бебешка количка.

4 август, 15:03: ???

4 август, 15:04: Явно направо се е влюбила в нея. Може да я накараш да си помисли, че тя я е поръчала, както алармата.

4 август, 15:04: Не съм сигурен, че ще се хване два пъти на този номер.

4 август, 15:04: Струва си да опитаме. Ако не стане, обвини магазина, че са объркали поръчките. Но ще трябва да си у дома в петък за доставката.

4 август, 15:05: Добре, ще си взема няколко почивни дни. Ще се правя на загрижен съпруг. Трябва да помисля как да представя нещата с количката.

4 август, 15:06: Ще ми се да можеше да прекараш няколко дни с мен.

4 август, 15:06: И нашият ден ще дойде. Между другото отбих се вкъщи и смених кода на алармата. С малко късмет ще я задейства.

4 август, 15:07: Ще й се стори адски ден.

4 август, 15:07: Да се надяваме, че ще е един от многото такива.

4 август, 23:37: Какво стана с алармата ?

4 август, 23:38: Иска ми се да беше я видяла. Дойде полиция.

4 август, 23:38: Наистина ли вярва, че е набрала грешен код?

4 август, 23:38: Дори не се усъмни.

4 август, 23:38: Като да откраднеш бонбон от детенце.

4 август, 23:39: Невероятно, нали?

6 август, 23:45: Всичко готово ли е за пристигането на количката утре?

6 август, 23:47:

6 август, 23:47: Ще използваш ли бременността ?

6 август, 23:47: Ако мога .

7 август, 23:46: Благодаря за количката .

7 август, 23:46: Радвам се, че ти харесва. Как мина?

7 август, 23:47: Беше много смешно. Имаше страхотно объркване. Тя ми била поръчала градински навес като изненада. Отначало мислеше, че количката е всъщност навесът, така че двамата говорехме за различни неща.

7 август, 23:47:?

7 август, 23:47: Не се притеснявай, всичко е наред. Тя възропта, че не е поръчвала никаква количка, затова се престорих, че звъня в магазина. После я попитах за бременността, като казах, че продавачката ме е поздравила .

7 август, 23:47: Тя как реагира ?

7 август, 23:48: Ами че жената в магазина си помислила, че е бременна и тя просто не отрекла.

7 август, 23:48: Странно! Ами количката ?

7 август, 23:49: Вярва, че сигурно тя я е поръчала.

7 август, 23:49: Сериозно! Наистина се е побъркала.

7 август, 23:49: Най-хубавото е, че успях да я убедя да иде на лекар. Имаме час за утре.

7 август, 23:50: Няма да се зарадва, че вече си говорил с него за нея. Ами ако той откаже да й изпише лекарства?

1 август, 23:50: О, ще й изпише. Казах му, че страда от параноя и е силно напрегната. Да се надяваме, че поведението й ще го убеди.

От бебешкия магазин отидох в училището, където работех преди. Появих се точно по време на обедната почивка. Сетих се за Джон и се изчервих виновно при мисълта колко бързо го бях обвинила дори и за убийството на Джейн. Но все още не знаех доколко е невинен, нали все пак се беше срещнал с Рейчъл. Лицето на Джейн се появи в съзнанието ми и тъгата, която винаги изпитвах, ме обзе за пореден път. Ала сега не можех да мисля за нея, не още.

Отворих вратата към входното антре на училището. Коридорите бяха празни и докато вървях по тях, осъзнах колко много ми липсва всичко. Стигнах до учителската стая, поех си дълбоко дъх и влязох.

— Кас! — Кони скочи на крака, като едва не събори салатата си на пода и ме прегърна силно. — О, мили боже, много се радвам да те видя! Знаеш ли колко ни липсваше?

И други колеги се събраха около мен, питаха ме как съм, а лицата им сияеха. След като ги уверих, че съм добре, се заинтересувах къде са Джон и Мери.

— Джон е дежурен в столовата, а Мери е в кабинета си — каза Кони.

Пет минути по-късно вече отивах да се срещна с Мери. Тя изглеждаше доволна да ме види, както и всички останали, което доста ме успокои.

— Исках да се извиня, задето разочаровах всички ви — обясних аз. — Най-напред за деня на обучението.

— Нищо подобно — възрази тя, елегантна, както винаги, в тъмносин костюм и розова риза. — Съпругът ти ни предупреди достатъчно рано, така че не беше проблем. Съжалявам само, че не можах да те видя, когато се отбих и ти донесох цветята. Мъжът ти каза, че вече спиш.