Б. Парис - Срив

Вторник, 10:09: Имаме проблем. Когато се обадих, тя каза, че аз не съм убиецът.

Вторник, 10:09: Какво, по дяволите?

Вторник, 10:10: И не звучеше уплашена .

Вторник, 10:10: Какво ще правиш?

Вторник, 10:10: Ще звънна пак. Ще я измъча, както преди.

Вторник, 10:52: Как върви?

Вторник, 10:53: Не вдига.

Вторник, 10:53: Сигурен ли си, че не е излязла?

Вторник, 10:53: Почти.

Вторник, 10:53: Продължавай да звъниш .

Вторник, 10:54: Продължавам.

Вторник, 16:17: Познай? Току-що ми позвъни, иска да си приказваме. Имаш ли представа за какво?

Вторник, 16:21: Може би е свързано с обажданията ми сутринта. Разбери каквото можеш.

Вторник, 16:21: Ще се видим в града. Вече ще съм там, заради Дж., така че ще убия два заека с един куршум.

И тогава осъзнах, че ще стане по-бързо, ако прехвърля до началото на съобщенията. И видях, че започват на седемнайсети юли, в нощта, когато бях минала по „Блекуотър лейн“ и бях видяла Джейн в колата й.

17 юли, 20:31: Имаме ли връзка?

17 юли, 20:31: Да

17 юли, 20:31 : Добре. Запомни, никакви обаждания, само ми пращай съобщения, докато съм на работа или когато знаеш, че тя не е наоколо. Важно е да държиш този телефон в себе си по всяко време. Аз ще ти пиша всяка вечер, когато тя заспи.

17 юли, 21:18: Ще ми бъде трудно да не те виждам следващите няколко месеца.

17 юли, 21:18: Мисли за парите. Ако ти беше дала от тях, нямаше да се стигне дотук. Сега ще получим всичко.

17 юли, 21:18: Ще успеем, нали?

17 юли, 21:19: Разбира се. Виж колко добре се получи вече. Тя си мисли, че забравя разни неща. И това са само дреболии, чакай, докато наистина започнем да объркваме ума й.

17 юли, 21:19: Надявам се да си прав. Ще й пратя съобщение за подаръка на Сузи по-късно. Ако се хване на това, ще сме сигурни, че действа.

18 юли, 10:46: Добро утро! Само исках да ти кажа, че вече тръгна за срещата с теб.

18 юли, 10:46: Готова съм и я чакам. Спомена ли нещо за подаръка на Сузи?

18 юли, 10:47: Не, но изглеждаше притеснена .

18 юли, 10:47: Да се надяваме, че съобщението ми си е свършило работата. Чу ли за убийството на някаква местна жена?

18 юли, 10:47: Да, ужасно. После ми пиши как е минало .

18 юли, 12:56: О, боже, мина като по вода! Исках да те предупредя, че се прибира вкъщи.

18 юли, 12:56: Вече? Мислех, че ще обядвате заедно.

18 юли, 12:56: Тя изгуби апетит

18 юли, 12:57: Толкова добре ли мина?

18 юли, 12:57: Не би могло да е по-добре, тя е направа съкрушена.

18 юли, 12:58: Наистина ли повярва, че е забравила за подаръка?

18 юли, 12:58: Казах й, че тя го е предложила. Беше велико да я гледам как се преструва, че си спомня. Готови ли са парите, защото тя ще провери?

18 юли, 12:58: Сто и шейсет лири в чекмеджето.

18 юли, 12:59: Бинго!

Отне ми близо час да прочета всички съобщения и да се върна до онова, с което бях започнала — последното, което Рейчъл бе изпратила от тоалетната на „Спотид кау“. Повечето бях прочела през замъглени от сълзи очи, а някои оставаха запечатани в съзнанието ми дълго, след като бях минала на следващото съобщение. И само те бяха достатъчни, за да ме подтикнат да застана лице в лице с истината, която донякъде се страхувах да приема, защото знаех, че ще ме унищожи. Ала щом си спомних през какво бях преминала през последните три месеца, и въпреки това още бях на крака, осъзнах, че съм по-силна, отколкото си мисля.

Затворих очи и се зачудих кога Матю и Рейчъл са започнали връзката си. Спомних си, че се бяха срещнали за пръв път около месец след като Матю се бе появил в живота ми. Вече бях влюбена в него и отчаяно исках и Рейчъл да го хареса, но те двамата сякаш не си допаднаха. Или поне така изглеждаше тогава. Вероятно са изпитали мигновено взаимно привличане и са се държали хладно един с друг, за да го прикрият. Може би са станали любовници скоро след това, още преди Матю да се ожени за мен. Ужасявах се от мисълта, че бракът ми с него е бил само една измама, чрез която с Рейчъл да се докопат до парите ми. Искаше ми се да вярвам, че наистина ме е обичал и алчността му се е появила впоследствие, че Рейчъл му е насадила тази идея. Но за момента просто не знаех нищо със сигурност.

Бавно се изправих на крака с чувството, че съм остаряла с поне сто години през изминалите час-два. Телефонът на Рейчъл още беше в ръката ми, но знаех, че трябва да го скрия, преди да се върне Матю. Не беше излязъл с Анди, беше отишъл да й помага да намери малкия черен телефон, който съдържаше толкова много уличаващи доказателства. Моят телефон още стоеше скрит в една от саксиите. Отидох при тях, избрах друга орхидея, извадих я от саксията, поставих на дъното й телефона, после отново сложих цветето отгоре.