Б. Парис - Срив

И си легнах.

Едва когато чух колата на Матю да паркира на алеята, осъзнах в каква опасност се намирам. Ако той и Рейчъл бяха успели да проследят френските студенти, вече щяха да са наясно, че съм взела телефона. Отметнах завивките и скочих от леглото, като не можех да повярвам, че съм си легнала, вместо да занеса телефона в полицията. Но бях изпаднала в такъв потрес и бях толкова смазана, че не разсъждавах трезво. Вече бе прекалено късно. Без мобилен телефон и след като домашният беше на долния етаж, нямаше как да се обадя в полицията.

Звукът от затръшването на вратата на колата ме накара да хукна към банята и да потърся нещо, с което да се защитя. Отворих шкафчето и очите ми попаднаха на ножичка за нокти, но не ми се стори особено удачна за оръжие. Чух как Матю отключва и в паниката си грабнах флакон с лак за коса.

Бързо се върнаха в спалнята. Пъхнах се в леглото и скрих флакона под възглавницата си, като междувременно свалих капачката му. После, както бях легнала с лице към вратата, затворих очи и се престорих на заспала. Бях подпъхнала ръка под възглавницата и здраво стисках скрития флакон. И като на лента пред очите ми се завъртяха съобщенията:

20 септември, 11:45: Скучно ми е .

20 септември, 11:51: Защо не се отбиеш да видиш кафе машината в действие. Новата е на мястото си.

20 септември, 11:51: Наистина? Мислех, че не искаш да се срещаме.

20 септември, 11:51: Готов съм да направя изключение. Освен това ми се ще да разбереш нещо.

20 септември, 11:51: Какво?

20 септември, 11:52: Защо тя е добре през уикенда, след като през седмицата е напълно смазана.

20 септември, 11:52: Добре, по кое време ?

20 септември, 11:53: Два следобед.

20 септември, 23:47: Голям риск беше да ме целунеш в коридора този следобед.

20 септември, 23:47: Струваше си. Открили нещо?

20 септември, 23:47: Не взема хапчетата през уикенда. Не иска да видиш колко силно й действат. Затова ги крие в чекмеджето. Което означава, че взема само двете таблетки, които слагаш в портокаловия й сок.

20 септември, 23:49: Каза ли кое чекмедже?

20 септември, 23:49: На нощното шкафче.

20 септември, 23:49: Чакай, ще проверя .

20 септември, 23:49: Права си, намерих единайсет. Хрумна ми гениална идея.

20 септември, 23:53: Вълнувам се!

20 септември, 23:54: Ще ги използваме за свръхдоза.

20 септември, 23:54: Не!!! Не можеш!!!

20 септември, 23:54: Ще го представим като опит за самоубийство, ще изглежда нестабилна психически.

20 септември, 23:55: Ами ако я убият ?

20 септември, 23:55: Проблемът ни ще бъде решен. Но няма да стане. Ще проуча внимателно нещата, не се тревожи.

Чух тихите му стъпки по стълбата и с всяко стъпало сърцето ми забиваше по-силно, сякаш биенето на барабан възвестяваше пристигането му. Когато той се изправи до долния край на леглото, ритъмът стана оглушителен и не можех да повярвам, че не го чува или че не вижда как тялото ми трепери под завивката. Със сигурност можеше да усети страха ми, както и аз го усещах как стои там и ме гледа. Дали знаеше, че телефонът е у мен? Или бях в безопасност поне още една нощ? Чакането стана непоносимо, а след това и невъзможно. Леко помръднах и поотворих очи.

— Върнал си се — измърморих сънено. — Добре ли си прекарахте с Анди?

— Да, праща ти много поздрави. Спи си, аз ще си взема душ.

Покорно затворих очи и той излезе от стаята. А докато стъпките му заглъхваха по коридора, лентата на съобщенията продължаваше да се върти в мислите ми.

21 септември, 16:11: Имаме проблем. Тя знае, че си била в къщата по-рано.

21 септември, 16:11: Как е разбрала?

21 септември, 16:11: Не знам, повиках полиция.

21 септември, 16:12: Какво? Защо?

21 септември, 16:12: Защото тя искаше да го направя. Щеше да изглежда подозрително, ако откажа. Сега се прибирам у дома, надявам се да успея да те прикрия.

21 септември, 21:17: Можеш ли да ми се обадиш веднага? Ужасно се тревожа, трябва да знам какво стана следобеда .

21 септември, 21:30: Не се притеснявай, всичко е наред.

21 септември, 21:30: Как е разбрала, че съм била там?

21 септември, 21:30: Сложила си чашата й в съдомиялната. Забелязала го е.

21 септември, 21:31: Така ли? Не си спомням.

21 септември, 21:31: Кой сега страда от ранна деменция ?

21 септември, 21:31: Струваш ми се прекалено весел, предвид разминаването на косъм.

21 септември, 21:31: Всичко се подреди отлично .

21 септември, 21:32: Как така?