Б. Парис - Срив

21 септември, 21:32: След като полицаите си тръгнаха, аз й казах, че е параноичка и страда от ранна деменция. Тя се ядоса и взе две хапчета.

21 септември, 21:33: И какво ?

21 септември, 21:33: И аз ще добавя тринайсетте от чекмеджето към портокаловия й сок утре сутрин. Плюс двете, които взема, това прави петнайсет общо и още две, които вече ще са в кръвта й. Трябва да са достатъчно.

21 септември, 21:34: Значи наистина ще стане?

21 септември, 21:34: Твърде удобен случай, за да го пропуснем. Сега или никога.

21 септември, 21:34: Ще се получи ли?

21 септември, 21:35: Аз ще разкажа за кавгата ни. А ти можеш да споменеш колко депресирана е била, когато си я видяла вчера следобед. Ще кажеш, че ти е споделила за хапчетата в чекмеджето, но изобщо не си подозирала, че може да ги използва.

21 септември, 21:36: Петнайсет хапчета няма да я убият, нали?

21 септември, 21:36: Не, само ще й стане зле. Аз ще се прибера за обяд, ще се престоря, че искам да се сдобрим. С повече късмет ще я заваря в безсъзнание и ще повикам линейка.

22 септември, 08:08: Направих го. Тръгвам за работа, но ще се върна след няколко часа.

22 септември, 08:09: Ами ако не изпие сока ?

22 септември, 08:09: Ще направи друг опит за самоубийство.

22 септември, 11:54: Обадиха ми се от болницата. Отивам натам.

22 септември, 11:54: Това значи ли, че се е получило ?

22 септември, 11:55: Така изглежда. Сама е повикала линейката. Ще ти кажа после какво е станало.

Внезапно осъзнах, че душът не е пуснат и че Матю не е в банята. Сърцето ми лудо заби от ужас. Къде беше той? Напрегнах слух в тишината и мрака и чух тихо мърморене откъм съседната спалня. С Рейчъл сигурно бяха ужасени, че телефонът някак ще попадне в ръцете на полицията и че играта им ще приключи. Дали бяха дотам паникьосани, че да ме убият? Или поне да ми натикат достатъчно хапчета в устата, че да изглежда, сякаш съм направила нов опит за самоубийство? Само че този път успешен. Докато лежах в леглото и го чаках да се върне, стиснала здраво флакона с лак за коса, бях по-уплашена, отколкото някога изобщо съм била през живота си. Особено след като вече знаех за ножа.

8 август, 23:44: Днес при лекаря всичко мина по вода .

8 август, 23:44: Лекарства ?

8 август, 23:44 : Да, но тя не иска да ги взема. Трябва да променя мнението й.

8 август, 23:45: Мисля, че имам точно каквото ни трябва .

8 август, 23:45: Какво?

8 август, 23:45: Огромен кухненски нож. Същия като онзи от убийството.

8 август, 23:46: ??? Откъде го взе?

8 август, 23:46: Лондон. Мислех да го оставя някъде, където тя да го намери. Да я изплаши.

8 август, 23:46: Не е добра идея, ще се обади в полицията. Ами пръстовите отпечатъци? Не мисля, че ще се получи.

8 август, 23:46: Ако планираме както трябва .

8 август, 23:47: Ще помисля.

9 август, 00:15: Помислих.

9 август, 00:17: Къде си?

9 август, 00:18: Тук съм! Имаш ли план?

9 август, 00:20: Да, но е твърде сложно да обясня със съобщения. Ще ти се обадя.

9 август, 00:20: Нали се разбрахме, че обажданията са твърде рисковани?

9 август, 00:21: Отчаяните времена налагат отчаяни мерки, както се казва.

9 август, 20:32: Оставих задната врата отворена. Придържай се към плана и гледай да се измъкнеш бързо. Надявам се, че не правим голяма грешка.

9 август, 20:33: Довери ми се, всичко ще бъде наред .

9 август, 23:49: Здравей !

9 август, 23:49: Слава богу! Чух я да пищи, умирам от любопитство да разбера какво стана!

9 август, 23:50: Не мога да повярвам, че се получи, беше направо в истерия.

9 август, 23:50: Радвам се, че не дойде полиция.

9 август, 23:51: Успях да я убедя, че й се привиждат разни неща.

9 август, 23:51: Казах ти. Трябваше да оставя ножа в градинската барака, надявам се, че не е проблем.

9 август, 23:52: Няма проблем, никога не се знае дали пак няма да ни потрябва някой ден.

Ами ако в този момент Рейчъл убеждаваше Матю да слезе до навеса, да вземе ножа и да ме убие? Ако сега ми прережеше гърлото, хората щяха да си помислят, че убиецът на Джейн е нанесъл нов удар. Матю щеше да свидетелства за мълчаливите обаждания, които бях получавала, и щеше да се окайва, задето не ми е повярвал, когато съм го убеждавала, че убиецът ме преследва. Рейчъл щеше да му осигури алиби за тази вечер, като свидетелства, че го е помолила да се видят, защото се е разтревожила за мен, след като ме е видяла по-рано вечерта в бара. Ножът, използван в убийството ми, нямаше никога да бъде открит, както и онзи, с който беше убита Джейн. А аз щях да стана известна като Кас Андерсън, втората жертва на убиеца от гората.