Б. Парис - Срив

— Знам, че ми беше оставила бележка, но не очаквах да си дойдеш толкова късно — измърмори Матю, когато влязох в кухнята.

Целуна ме.

— Съжалявам, видях се с Рейчъл набързо. — В стаята беше хладно в сравнение с топлия есенен ден отвън и леко миришеше на препечени филийки.

— Е, това обяснява нещата. А успя ли да си купиш нов телефон?

— Не, не бях сигурна какъв да избера, ала обещавам утре да си взема.

— Можем да разгледаме различните модели в интернет, ако искаш — предложи той. — Между другото Рейчъл се обади. Помоли да й звъннеш.

Сърцето ми подскочи.

— След малко. Първо трябва да си взема душ, толкова се сгорещих.

— Звучеше, сякаш е спешно.

— Значи по-добре да се обадя веднага.

Взех телефона от коридора и се върнах в кухнята.

— Ще пийнеш ли вино? — попита Матю, докато набирах номера й. Бутилката вече беше отворена, затова само кимнах и допрях слушалката до ухото си.

— Здравей, Кас. — За пръв път чувах Рейчъл разтревожена, макар да се стараеше да го прикрие.

— Матю спомена, че си ме търсила — казах аз.

— Да, виж, знаеш ли дали някой не е намерил мобилен телефон, след като си тръгнах от бара? Мисля, че може да съм го изпуснала някъде.

— Няма как, след като ти звъня на него — изтъкнах логично аз.

— Не беше моят, а на един приятел, беше останал в чантата ми. Може да е изпаднал или нещо подобно.

Приятел . Думата загорча в устата ми.

— Обади ли се в „Спотид кау“ да провериш дали някой не го е предал на бара?

— Звънях им, не е там.

— Чакай малко — да не е бил един малък черен апарат?

— Да, точно същият. Знаеш ли къде е?

— Вероятно на половината път през Ламанша вече. Нали се сещаш за онези френски студенти, които седяха близо до нас? Ами след като си тръгна, те си играеха с един такъв малък телефон, подхвърляха си го един на друг и се забавляваха с него. Не обърнах голямо внимание, защото реших, че е на някой от тях.

Последва ужасяваща тишина.

— Сигурна ли си?

— Да. Подиграваха му се, защото беше един от най-простите модели. Затова не съм сигурна дали е бил телефонът на приятеля ти — усъмних се аз. — Никой вече не използва такива.

— Знаеш ли дали още са в бара? Френските студенти?

Мисълта за това как Рейчъл хуква обратно към Касъл Уелс бе зловещо удовлетворителна.

— Бяха там, когато си тръгнах. Изглеждаше, че ще останат още известно време — казах аз, — уверена, че отдавна са изчезнали, понеже вече се канеха да вървят, когато излязох.

— Тогава най-добре да ида да видя дали още е у тях.

— Успех, надявам се да го намериш.

Оставих слушалката, доволна, че съм успяла да се справя.

— За какво беше всичко това? — намръщи се Матю.

— Рейчъл си е изгубила телефона в бара, а едни френски студенти го взеха — обясних аз. — Сега ще ходи там, за да го търси.

— Ясно — кимна той.

— Какво ти се хапва тази вечер? — попитах. — Искаш ли пържола?

— Всъщност Анди се обади и предложи двамата да изпием по халба бира в бара. Нямаш нищо против, нали?

— Не, върви. Ще хапнете ли нещо там?

— Да, не се притеснявай.

Протегнах ръце над главата си и се прозях.

— Тогава сигурно направо ще си лягам.

— Ще се постарая да не те събудя, като си дойда — обеща Матю, докато изваждаше ключовете за колата от джоба си.

Загледах се след него, докато вървеше към входната врата.

— Обичам те — викнах подире му.

— Аз те обичам повече. — Той се обърна към мен с усмивка.

Изчаках го да запали и да излезе от двора, а после и още малко, за да съм сигурна, че е отпътувал. След това изтичах до моята кола да взема мобилния телефон, за който Рейчъл ми каза, че бил на неин приятел. Влетях обратно в къщата и седнах на дивана във всекидневната, но толкова силно треперех, че едва успях да отворя телефона. Отидох на съобщенията и погледнах последното получено точно преди тя да си тръгне от „Спотид кау“.

Вторник, 19:51: Дръж, краят се вижда, обещавам ти.

Минах на предишното, последното, което Рейчъл беше изпратила, сигурно от тоалетната.

Вторник, 19:50: Фалшива тревога, нямаше нищо интересно за казване, вече си тръгвам, наистина ми дойде до гуша. Почвам да се чудя дали някога това ще свърши.

И предишните, от по-рано същата вечер.

Вторник, 18:23: Кажи ми какво е станало.

Вторник, 18:24: Готово, семената на раздора са посети, помолих го да каже на директора, така че да се надяваме, че ще се хванат. Чакам я да дойде.

Стигнах и до останалите съобщения от деня, като започнах от първото от сутринта.