Б. Парис - Срив

Изведнъж осъзнах как всичко сочеше към това, че Джон е мъжът с мълчаливите обаждания. И направо ми призля. Той знаеше колко притеснена бях след убийството на Джейн и когато бях споменала, че домът ни е доста изолиран, беше подхвърлил, че наблизо има и други къщи. Но той никога не ми беше идвал на гости, така че откъде знаеше? Внезапно изпитах такъв гняв, че трябваше да положа усилия да остана на мястото си, а не да хукна към бара и да се изправя срещу него пред Рейчъл. Но преди да го направя, трябваше да съм напълно сигурна.

Отново премислих всичко, огледах го от всеки възможен ъгъл. Никак не ми се искаше да е вярно, ала всички факти говореха, че съм открила мъчителя си. Да, през цялото време е звънял той… Припомних си как през юли се бях развикала на мълчаливия човек по телефона да ме остави на мира, а Джон бе приел истинския си образ, преструвайки се на изненадан. А аз му се бях извинила, като му обясних, че ме притесняват обаждания от някакъв кол център. Колко ли се е смял тогава, лъжейки ме, че се обажда да ме покани да излезем за по едно питие с Кони. Бях му споменала, че не съм сигурна дали ще мога, защото Матю си беше взел отпуска за следващите два дни. И точно в онези дни нямаше никакви обаждания. Дори и времето съвпадаше — след като учебната година бе свършила, той можеше да посвети цялото лято на това да ме тормози. Ала изглеждаше толкова налудничаво. Ако някой ми беше казал същата сутрин, че Джон е онзи, който мълчи по телефона, щях да му се изсмея в лицето.

И тогава ми хрумна нещо, което ме зашемети като удар с парен чук. В нощта на убийството на Джейн Джон не беше отишъл с другите при Кони. Двамата с Джейн са били партньори на тенис, сам ми го беше казал. Възможно ли е да са били любовници? Дали беше отишъл да се срещне с нея в онази нощ? Дали той беше убил Джейн? Не можеше да е така…

Ала после си спомних и как ми беше доверил, че приятелката му, която никой от нас не беше виждал, вече я нямало. Ами Рейчъл? Ако двамата с Джон бяха заедно, тя беше в голяма опасност. Но ако са двойка, тя може би знаеше какво е направил. Вече едва си поемах дъх. Толкова много възможни сценарии се въртяха в главата ми, че се изкушавах да се върна у дома, без изобщо да припарвам до „Спотид кау.“ Погледнах си часовника — имах пет минути да обмисля.

В крайна сметка реших да се срещна с Рейчъл. Докато вървях натам, опитвах да се подготвя за всяка възможност: Джон да е с нея; Джон да го няма; Рейчъл да ми каже за него или пък да не ми спомене нищичко… Ако премълчеше, дали трябваше аз да й споделя за страховете и подозренията си? Ала дори в собствените ми уши те звучаха идиотски и непонятно.

Докато стигна до бара, вътре вече беше препълнено. Оказа се истински късмет, че Рейчъл бе дошла час по-рано, иначе изобщо нямаше да си намерим места.

— Не можа ли да седнеш до някоя по-тиха маса? — опитах да се пошегувам, защото, изглежда, бяхме заобиколени от голяма група френски студенти.

— Късно пристигнах — каза тя, докато ме прегръщаше, — така че се радвай, задето изобщо имаме места.

Чух лъжата й и нещо в мен се преобърна.

— Ще взема нещо за пиене — предложих аз. — Какво искаш?

— Малка чаша вино, че съм с колата.

Чакането на бара ми даде време да измисля какво ще й кажа, когато ме попиташе защо съм искала да се видим. Вече не ми трябваше помощта й да издиря тайнствения мъж, който ми звънеше и мълчеше по телефона. Освен ако натрапникът изобщо не беше Джон, а аз просто не бях разбрала думите на продавачката и си бях съчинила цялата тази история…

— Е, за какво искаше да поговорим? — попита Рейчъл, когато седнах.

— За Матю — отвърнах аз.

— Защо, проблем ли има?

— Не, няма, просто рожденият му ден наближава. Искам да измисля нещо много специално. Наложи му се да понесе доста неща напоследък, по една или друга причина, затова ми се ще да му се реванширам. Питах се дали нямаш някакви идеи какво мога да направя. Ти винаги си била добра в това.

— Не е ли чак след няколко месеца? — намръщи се тя.

— Знам, ала в момента не ме бива особено в това да държа нещата под контрол. Мислех си, че ако ми помогнеш да планирам нещо, поне ти би могла да ми напомниш, ако забравя, какво е.

Рейчъл се разсмя.

— Добре. Какво имаш предвид? Уикенд за двама, полет с балон, скок с парашут, курс по готварство?

— Всичко ми звучи чудесно, освен може би готварският курс — зарадвах се аз и през следващия половин час тя предлагаше най-различни идеи, с които аз се съгласявах неизменно, защото мислите ми бяха другаде.