Б. Парис - Срив

— Това, че се чувствам много по-добре — отвърнах аз, развълнувана, че съм преживяла деня, без да взема никакви хапчета.

Той пое бутилката от ръцете ми и ме прегърна.

— Това е най-хубавата новина, която съм чувал от доста време насам. — Целуна шията ми. — А много добре ли се чувстваш?

— Достатъчно, за да започнем да мислим за бебе.

Той ме погледна доволно.

— Наистина ли?

— Да — потвърдих и го целунах.

— Какво ще кажеш да вземем шампанското в леглото? — прошепна той.

— Направих любимото ти къри.

— Знам, усещам уханието му. Ще го изядем по-късно.

— Обичам те — тихо отроних аз.

— Аз те обичам повече — отвърна той и ме вдигна на ръце.

От много време не бях се усещала толкова щастлива.

Спах до късно на другия ден, така че Матю вече бе излязъл, когато се събудих. Потръпнах от удоволствие, спомняйки си прекараната заедно нощ. Станах от леглото, отидох боса до банята и си взех душ, без да бързам за никъде. Слънцето отново грееше ярко, затова си сложих тениска и къси панталони, нахлузих чифт еспадрили и слязох долу с лаптопа в ръка. Днес щях да работя.

Закусих, взех документите, които ми трябваха от чантата за училище, и включих компютъра. Но за съжаление ми беше трудно да се съсредоточа, защото непрекъснато се ослушвах за телефона. Тиктакането на часовника също ме напрягаше. Струваше ми се, че с всяка изминала секунда става по-силно, теглейки неумолимо очите ми към стрелките, които бавно пълзяха към девет, а после и към девет и половина. Часовете отминаваха и тъкмо започнах да се успокоявам, че наистина всичко е свършило, когато телефонът иззвъня…

Вперих поглед в коридора откъм кухнята, а сърцето ми биеше оглушително. Това беше нов ден, напомнях си решително, а и аз вече не се боях от звъненето на телефона. Рязко блъснах стола си назад и решително се отправих към коридора, но преди да стигна слушалката, се включи телефонният секретар и гласът на Рейчъл се разнесе в стаята:

Здрасти, Кас, аз съм, звъня от Сиена. Вече опитах да се свържа на мобилния ти, така че ще се обадя по-късно. Трябва да ти разкажа за Алфи, о, боже, тоооолкова е досаден!

Разсмях се облекчено и хукнах към горния етаж, за да й звънна от мобилния. Бях стигнала до средата на стълбите, когато домашният телефон отново звънна. Изтичах обратно и грабнах слушалката, но преди да произнеса името на Рейчъл, застинах. В миг разбрах, че не е тя. Също както знаех, че обаждането, дошло предния ден, докато излизах от къщата, беше от него, макар да бях решила да вярвам, че не е. Изпитах толкова силен гняв, задето надеждата ми бе отнета така жестоко, че яростно затръшнах слушалката. Той звънна отново миг след това, както и предполагах, затова вдигнах и затворих. След около минута — сякаш не можеше да повярва какво бях направила — той пак се обади. Аз вдигнах и затворих. А той отново звънна, при което вдигнах и затворих, после той пак звънна, а аз пак затворих и така продължихме известно време, защото, по някаква причина, малката ни игричка ме забавляваше. Ала после осъзнах, че не бих могла да я спечеля, понеже той нямаше да ме остави на мира, докато не му дам онова, което желаеше. Затова вдигнах за пореден път слушалката и останах да слушам зловещото му мълчание от другата страна на линията. След това се обадих на Матю.

Обаждането ми директно мина на гласова поща, затова звъннах на централата в компанията му и помолих да ме свържат с асистентката му.

— Здравей, Валъри, обажда се Кас, съпругата на Матю.

— Здравей, Кас, как си?

— Добре, благодаря. Опитах да се свържа с Матю, но се включи директно гласовата му поща.

— Защото има среща.

— Отдавна ли е започнала?

— В девет часа.

— Предполагам, че няма да излезе оттам, докато не приключи, нали?

— Ами само за кафе или нещо такова. Но ако е спешно, мога да го извикам.

— Не, всичко е наред, не се тревожи, ще му се обадя по-късно.

Е, поне имах един ден почивка, помислих си аз, послушно взех две таблетки и ги преглътнах с вода. Бях успяла цял един ден да вярвам, че Матю е прав и обажданията са от телефонна централа. А сега, когато вече не можех да се залъгвам, поне имах хапчетата на разположение, за да изкарам някак деня.

Докато ги чаках да подействат, се отпуснах на дивана с дистанционното в ръка. Никога преди не бях гледала дневните предавания и докато ги прехвърлях, попаднах на канала за дистанционно пазаруване. Загледах се в него, възхищавайки се на различните приспособления и уреди, за които никога не бях подозирала, че ще ми потрябват. А когато показаха чифт дълги сребърни обеци, изведнъж си помислих, че Рейчъл много ще ги хареса. Грабнах химикалка и набързо записах нужните номера, за да мога да ги поръчам по-късно.