Б. Парис - Срив

Свих рамене, опитвайки се да изглеждам спокойна.

— Предполагам, че е заради убийството на Джейн. Нали разбираш, станало е толкова близо до нас.

— Какво мисли Матю?

— Не съм му казала.

— Защо? — Изгледа ме толкова загрижено, че ме убеди да й се доверя.

— Защото напоследък направих няколко глупави неща и не искам да си помисли, че наистина откачам — признах си аз.

Тя отпи глътка вино, но без да откъсва очи от лицето ми.

— Какви неща?

— Ами, първо бях забравила, че съм поканила Хана и Анди на барбекю у нас. Случайно срещнах Хана в Браубъри, онзи път, когато двете с теб излязохме да пийнем по едно в „Сауър грейпс“…

— Знам — прекъсна ме тя. — Спомням си, че заради това беше закъсняла.

— Вече съм ти го казвала?

— Да. Спомена, че си ги поканила на барбекю, защото не сте се виждали отдавна…

— А казах ли ти за кога съм ги поканила?

— Да, за неделя, значи същия уикенд.

Затворих очи и си поех дълбоко дъх.

— Ами, забравила съм — изпъшках, когато отново я погледнах.

— Забравила си?

— Да, забравих, че съм ги поканила. Или не съм разбрала, че съм ги поканила, не съм сигурна кое от двете. Анди се обади сутринта, за да попита в колко часа ги очакваме, така че успяхме да избегнем срама да се появят на вратата ни, а да няма нищо за хапване. Но това не е всичко. Аз някак си съм поръчала и алармена система, без да имам никакъв спомен за това. Попълнила съм договора, подписала съм го — всичко, както е редно. Само дето не помнех, че съм го направила. — Погледнах я смутено. — Страхувам се, Рейчъл, наистина съм уплашена. Не знам какво става с мен. И заради мама…

— Не разбрах това с алармата — прекъсна ме тя. — Какво точно е станало?

— Помниш ли, че когато се видяхме в „Сауър грейпс“, ти споменах, че е идвал човек от охранителна компания, за да ни даде оферта?

— Онзи, дето те бил изплашил леко или нещо подобно?

— Точно така. Ами, когато Матю се върна от платформата миналия петък, го заварил да чака на прага ни. Матю възразил, че не сме поръчвали да ни слагат алармена система, но мъжът измъкнал договор, подписан от мен.

— Това не значи нищо — прекъсна ме Рейчъл. — Може да е фалшифицирал подписа ти. Има всякакви безскрупулни типове.

— И аз така реших отначало. Но не беше само подписът, Рейчъл, а и всичко останало. Целият договор беше попълнен на ръка, и то определено с моя почерк. Матю се усъмни, че са ме подвели да го подпиша и аз се съгласих с него, защото така можех да се измъкна по-лесно. Но мисля, че и двамата знаехме, че не е било така.

Тя обмисли внимателно думите ми.

— Знаеш ли какво смятам аз? Струва ми се, че наистина си била подмамена по някакъв начин. Сещам се как ми сподели, че не си харесала човека, че те е притеснявал с вида си, така че може да си се съгласила за алармата само за да се отървеш от него. А после някак си блокирала цялата случка в съзнанието си, защото вътрешно си се срамувала, че си се оставила да те използват така.

— Не ми беше хрумвало подобно обяснение.

— Убедена съм, че точно така е станало — заяви тя. — Престани да се тревожиш.

— Ала това не обяснява останалото. Ами подаръка, който се оказа, че трябвало да купя за Сузи? Ами поканата към Хана и Анди за обяд? — Единствено не споменах за онзи път, когато я подведох, че ще спи у дома.

— Преди колко време почина майка ти, Кас?

— Преди малко повече от две години.

— И през това време ти се върна на работа, омъжи се и се премести в ново жилище. В общи линии, преобрази напълно живота си. За човек, който е прекарал предните три години в денонощни грижи за близък с тежка деменция, бих казала, че си направила твърде много за кратък срок и си стигнала предела на издръжливостта си.

Кимнах бавно, мъчейки се да осъзная думите й. И колкото повече ги обмислях, толкова повече започвах да вярвам, че има право.

— Беше доста вихрен период — признах си.

— Ето ти го обяснението.

— Ами ако е нещо повече?

— Какво имаш предвид?

Трудно ми беше да изрека най-големия си страх.

— Ами ако се превръщам в мама? Ако започна да забравям всичко, както беше при нея?

— Това ли те тревожи?

— Бъди честна, Рейчъл, забелязала ли си нещо?

— Не, понякога просто си леко отнесена.

— Така ли?

— Нали се сещаш, че когато се замислиш за нещо друго, ти не чуваш и дума от това, което ти казвам.

— Наистина ли?

— Не се стряскай толкова, всички го правим!

— Значи не смяташ, че съм тръгнала в тази посока?

Тя категорично поклати глава.