Б. Парис - Срив

— Добре, схванах — казах накрая.

— Идеално. Да видим ли какво дават по телевизията?

Отидохме във всекидневната, но беше време за новини, затова избягах в кухнята.

— Да намушкаш някого е едно, но направо да му прережеш гърлото с огромен кухненски нож си е направо откачено. — Матю застана на прага с шокиран вид. — Така е загинала очевидно — прерязали са й гърлото.

Нещо в мен се пречупи.

— Млъкни! — викнах аз и тръшнах една чиния на плота. — Просто млъкни.

Той ме изгледа слисано.

— За бога, Кас, успокой се!

— Как да се успокоя, като непрекъснато говориш за проклетото убийство? Писна ми да слушам за него!

— Мислех, че ще ти е интересно да го чуеш.

— Е, не ми е интересно, разбра ли? Изобщо не ме засяга. — Тръгнах да излизам от стаята, а в очите ми напираха гневни сълзи.

— Кас, чакай! — Той ме хвана за ръка и ме прегърна силно. — Остани. Извинявай, беше много грубо от моя страна. Все забравям, че си я познавала.

Гневът ме напусна и аз се облегнах на гърдите му.

— Не, аз съм виновна — прошепнах уморено. — Не биваше да ти крещя.

Той ме целуна по косата.

— Хайде, ела да си пуснем някой филм.

— Стига да не е за убийство.

— Ще намеря комедия — обеща той.

После гледахме филм или по-точно Матю го гледаше, а когато той се смееше, аз му пригласях, за да не усети колко съм отчаяна. Трудно ми беше да повярвам, че импулсивното ми решение да мина напряко през гората в онзи съдбовен петък имаше такъв унищожителен ефект върху живота ми. Джейн вероятно се бе озовала на грешното място в грешното време.

Ала същото се отнасяше и за мен.

Телефонът звънна, докато зареждах съдомиялната и реших, че може би се обажда Рейчъл, за да ме пита как е било в хотела. Но когато вдигнах, нямаше никого — или по-скоро никой не отговори, защото бях сигурна, че има някой отсреща. Внезапно си спомних за обаждането от предния ден, както и онези от миналата седмица, преди да замина за хотела. Мълчанието…

Задържах дъха си, заслушана и в най-малкия възможен шум, който би ми подсказал, че има някой отсреща. Ала не чух нищо, нито пропукване по линията, нито дишане, абсолютно никакъв звук. Сякаш и той — като мен — задържаше дъха си. Той…

Цялото ми тяло настръхна и затворих рязко. Проверих телефонния секретар, за да видя дали има пропуснати обаждания в дните, когато бях в хотела. Имаше едно позвъняване от охранителната компания в четвъртък. Потвърждаваха, че ще дойдат да инсталират системата на следващия ден. Бяха записани и три съобщения от петък — две от охранителната компания, в които ме молеха да им се обадя спешно, и едно от Кони.

Бях планирала да започна да работя по уроците си за септември, но не можех да се съсредоточа. Телефонът отново звънна и сърцето ми подскочи. Всичко е наред, повтарях си наум, можеше да е Матю или Рейчъл, или някоя приятелка, която искаше да си побъбрим. Но когато проверих номера, се оказа, че е скрит.

Не знам защо вдигнах слушалката. Може би защото вече бях разбрала какво се очаква от мен. Искаше ми се да кажа нещо, да го попитам кой е, но смразяващата тишина спря думите на езика ми и можех само да слушам. Само че отново нямаше нищо.

Затръшнах слушалката с треперещи ръце. Внезапно къщата започна да ми се струва като затвор. Хукнах нагоре, грабнах мобилния телефон и чантата си от спалнята, качих се в колата и отидох до Касъл Уелс. На път към кафенето спрях да купя картичка, която да пратя на съпруга на Джейн. На касата обаче нямаше как да избягам от купищата вестници до плота, нито от крещящите им заглавия. А те до едно оповестяваха, че има ново развитие в разследването на убийството. Никак не ми се искаше да чета за престъплението, ала надеждата, че пише как полицаите са близо до залавянето на убиеца, все пак надделя. Купих си един вестник, намерих място в съседното кафене на ъгъла и зачетох.

До този момент полицаите смятали, че убийството на Джейн е било случайно, но някой се обадил и съобщил, че минал край кола, която вероятно била нейната. Била паркирана горе-долу на същото място, в петъка преди убийството й, около единайсет и половина. Това променяло изцяло насоката на разследването, тъй като навеждало на мисълта, че Джейн може да е познавала убиеца си. И че в нощта на престъплението вероятно е отишла до отбивката в гората, за да се срещне с него, както била направила и предната седмица.

Журналистите ровеха ожесточено в личния й живот, предполагайки, че се е срещала с таен любовник, а бракът й е бил разклатен. Обзе ме съчувствие към съпруга й въпреки спекулациите, че можело той да е отговорен за смъртта на жена си. Както се изтъкваше във вестника, неговото алиби — двете дъщерички, за които казал, че е наглеждал у дома, можело да са били оставени сами за времето, нужно да извърши престъплението.