Б. Парис - Срив

— Добре. Казах й, че непременно трябва да дойдат някой ден на барбекю.

— Чудесна идея. Как мина срещата с охранителя? Успя ли да се отървеш от него?

Извадих две чаши от шкафа и сложих чайника на котлона.

— С големи усилия. Остави брошура на компанията, която да прегледаш. Ами ти? Как мина денят ти?

Той избута стола си назад и стана, след което се протегна, за да раздвижи широките си рамене.

— Беше натоварено. Не ми се заминава следващата седмица. — Той дойде и ме целуна по шията. — Ще ми липсваш.

Шокирана, аз се извърнах рязко.

— Чакай малко, какво искаш да кажеш, че заминаваш ли?

— Ами нали знаеш, на платформата.

— Не, не знам. Изобщо не си ми споменал, че ще ходиш на платформата.

Той ме погледна изненадано.

— Разбира се, че ти казах.

— Кога?

— Ами вероятно е било преди няколко седмици, веднага щом разбрах за това.

Упорито поклатих глава.

— Не си. Ако беше го направил, щях да запомня.

— Ти даже ми сподели, че ще използваш времето, в което ме няма, за да работиш по учебните си планове за септември, така че да може и двамата да си починем, когато си дойда.

Съмнението се прокрадна в главата ми.

— Не може да съм го казала.

— Напротив, така беше.

— Не съм, разбра ли? — Отрекох с напрегнат глас. — И престани да настояваш, че си ме предупредил за заминаването си, след като не си го сторил.

Усещах погледа му върху себе си, докато приготвях чая и се правех на заета, за да не забележи колко съм разстроена. И не само заради заминаването му.

Биологичният ми часовник още не беше се настроил на ваканционно време, затова макар да беше събота, се озовах в градината рано-рано. Заех се да скубя плевели и да почиствам цветните лехи, и спрях едва когато Матю се върна от магазина с топъл хляб и сирене за обяд. Направихме си пикник на моравата, а когато приключихме, аз окосих тревата с косачката, пометох терасата, избърсах градинската маса и столовете и се заех да махам прецъфтелите цветове на растенията във висящите саксии. Обикновено не се вманиачавах чак толкова, ала сега изпитвах огромна нужда всичко да изглежда идеално.

В късния следобед Матю дойде при мен.

— Имаш ли нещо против да отскоча до фитнеса за около час-два? Ако ида сега вместо сутринта, ще мога да се излежавам до късно утре.

Усмихнах се.

— И ще закусим в леглото.

— Точно така — съгласи се той и ме целуна. — Ще се върна до седем.

След като излезе, аз се заех да приготвям къри, като оставих отворена вратата към градината, за да влиза свеж въздух. Нарязах лук и пилешко месо на кубчета, пригласяйки на радиото, докато готвех. В хладилника забелязах бутилката вино, която бяхме отворили преди няколко вечери, и я извадих. Сипах си каквото беше останало в една чаша и продължих с кърито. Отпивах вино и бърках яденето. Приключих чак към шест часа и реших да си взема дълга и ароматна вана. Чувствах се толкова спокойна, че ми беше трудно да си припомня притесненията и чувството за вина, което ме бе измъчвало цяла седмица. Това бе първият ден, в който успях да изтикам мислите за Джейн в дъното на съзнанието си. Не че не исках да мисля за нея, но просто не издържах на постоянното угризение на съвестта. Независимо колко много го исках, не можех да върна времето назад. А не можех просто да престана да живея само защото не бях разпознала Джейн в онази кола.

По радиото започнаха новини, но аз бързо го спрях. Без звука му обаче къщата изведнъж ми се стори странно тиха и може би защото току-що се бях сетила за Джейн, внезапно осъзнах, че съм сама. Отидох във всекидневната и затворих прозорците, които цял ден бях държала отворени, после затворих и този в кабинета, а след това заключих предната и задната врата. Останах неподвижна за миг, заслушана в къщата. Но единственият звук, който долових, беше изгукването на гълъб отвън.

Качих се и си напълних ваната, но преди да вляза в нея, се поколебах дали да не заключа вратата. Мразех се, че след посещението на охранителя бях вечно с опънати нерви, затова, предизвиквайки себе си, оставих вратата открехната, както обикновено. Само че се съблякох с лице към пролуката. Влязох и се потопих във водата. Мехурчетата на пяната стигнаха до шията ми и аз се отпуснах в меката им прегръдка, затворила очи, наслаждавайки се на спокойствието на следобеда. Рядко ни притесняваше шум от съседите. Миналото лято тийнейджърите, които живееха в най-близката до нас къща, бяха дошли да се извинят предварително, че ще правят парти същата вечер, но ние не чухме нищо. Това беше и причината с Матю да изберем точно тази къща, а не една по-голяма, по-внушителна и съответно по-скъпа, която също бяхме оглеждали. Макар да си мисля, че цената също бе важна за него. Бяхме се разбрали да платим общо и той категорично настояваше да не давам повече пари, макар че можех спокойно да си го позволя, въпреки че бях купила къщата на Ил дьо Ре само шест месеца по-рано. Къща, за която не знаеше никой, дори и Матю. И определено не и Рейчъл. Още не.