Б. Парис - Срив

— Съжалявам, Хана — казах накрая, поглеждайки часовника си, — ужасно закъснявам за срещата. Наистина трябва да вървя.

— О, разбира се. Предай на Матю, че Анди няма търпение да го види.

— Непременно.

В „Сауър грейпс“ беше претъпкано, а Рейчъл вече беше там, с бутилка вино пред себе си на масата.

— Подранила си — казах, докато я прегръщах.

— Не, ти закъсняваш, но няма значение. — Тя наля вино в чаша и ми я подаде.

— Извинявай. Срещнах приятелката ми Хана и се заприказвахме. Най-добре да не изпивам цялата чаша, понеже ще карам. — Кимнах към бутилката. — Ти явно не си с колата.

— С няколко колеги ще се видим по-късно да хапнем, така че ще довършим заедно бутилката.

Отпих глътка, наслаждавайки се на свежия вкус на виното.

— Е, как си?

— Не много добре всъщност. Полицаите бяха във фирмата последните няколко дни и разпитваха всички за Джейн. Днес беше мой ред.

— Нищо чудно, че имаш нужда от питие — въздъхнах съчувствено. — Какво искаха да знаят?

— Интересуваха се дали съм я познавала. Казах им, че не съм, защото това е истината. — Тя завъртя столчето на чашата между пръстите си. — Само че не им споменах за скандала с нея заради мястото за паркиране. И сега се чудя дали не сгреших.

— Защо не им каза?

Тя сви рамене.

— Не знам. Всъщност не е точно така… Просто се побоях да не би да сметнат, че имам мотив.

— Мотив ли? — Тя вдигна рамене. — За какво, за убийство? Рейчъл, хората не убиват заради място на паркинга!

— Сигурна съм, че са ставали убийства и за нещо много по-малко — саркастично подхвърли тя. — Но това, което ме тревожи сега, е, че някой друг — например някоя колежка от офиса, която ни е видяла, може да каже на полицаите за кавгата ни.

— Съмнявам се — отвърнах аз. — Но ако толкова се притесняваш, защо не се обадиш на полицаите и не им обясниш сама?

— Опасявам се, че може да почнат да се питат защо не съм им казала от самото начало. Така ще изглеждам виновна.

Поклатих глава.

— Твърде много го мислиш. — Опитах се да се усмихна. — Това убийство влияе на всички ни. Днес следобед дойде човек да ни направи оферта за охранителна система и аз се почувствах особено уязвима, че съм сама с него вкъщи.

— Представям си. И се надявам по-бързо да заловят престъпника… Сигурно е ужасно за съпруга на Джейн да знае, че убиецът на жена му се спотайва някъде наоколо. Изглежда, си е взел отпуск, за да се грижи за децата. — Тя взе бутилката и си доля вино в чашата. — Ами ти? Как я караш?

— О, нали знаеш. — Свих рамене, мъчейки се да не мисля за осиротелите дечица. — Малко ми е трудно, след като непрекъснато мисля за Джейн. — Изсмях се нервно. — А понякога ми се иска да не бях обядвала с нея онзи ден.

— Разбираемо е — съгласи се тя. — Сключи ли договор за алармена система?

Усетих как раменете ми се напрягат.

— Ще ми се, но не съм сигурна, че Матю одобрява напълно идеята. Винаги е твърдял, че така все едно да си затворник в собствения си дом.

— По-добре, отколкото да бъдеш убит в собствения си дом — мрачно отбеляза Рейчъл.

— Недей говори тъй…

— Ами така си е.

— Да сменим темата — предложих аз. — Предстои ли ти някоя командировка?

— Не, чак след отпуска ми. Още две седмици и ще съм в Сиена. Нямам търпение!

— Не мога да повярвам, че избра Сиена вместо Ил дьо Ре — подравних я аз, защото тя все повтаряше, че не би отишла другаде на ваканция, освен на Ил дьо Ре.

— Отивам в Сиена, защото приятелката ми Анджела ме покани на нейната вила, забрави ли? Макар че го прави само защото иска да ме сватоса с девера си, Алфи. — Тя вдигна очи към тавана и отпи глътка вино. — И като заговорихме за Ил дьо Ре, мисля да идем там за четирийсетия ми рожден ден, само по женски. Ще дойдеш, нали?

— С най-голямо удоволствие! — Мисълта за пътуването ме накара да се почувствам много по-добре, а и това щеше да е идеалното място, където да й дам подаръка, който бях купила. За миг забравих за Джейн и Рейчъл се зае да ми описва всички места, които искаше да посети, докато е в Сиена. През следващия час разговорът ни остана далеч от всичко, свързано с алармени системи и убийства, но докато се прибера у дома, вече се чувствах изтощена.

— Добре ли си прекара с Рейчъл? — попита Матю, като стана от кухненската маса и ме целуна.

— Да — отвърнах, докато свалях обувките си. Плочките бях приятно хладни под краката ми. — А и срещнах случайно Хана, отивайки към бара, което също бе много приятно.

— Не сме ги виждали двамата с Анди от много време — замислено отбеляза той. — Как са те?