Б. Парис - Срив

Той се отправи към кухнята и застана на прага й с протегната ръка, канейки ме да вляза и аз. Искаше ми се да му напомня, че къщата все пак е моя, но вместо това осъзнах, че му се подчинявам. Така ли ставаше обикновено, когато хората се оставяха да бъдат подведени към потенциално опасна ситуация като агнец на заколение? Тревогата ми нарасна, тъй като вместо да седне насреща, той се настани до мен, препречвайки изхода. Разгърна брошурата, но аз бях толкова притеснена, че не можех да се съсредоточа върху думите му. Кимах в подходящия момент и се стараех да си придам заинтересован вид, докато той правеше сметките, но по гърба ми се стичаше пот. И единственото, което ме спираше да не го изгоня от къщата си, бе доброто ми възпитание. Дали то е попречило и на Джейн да затвори бързо прозореца и да потегли с пълна газ, когато е осъзнала, че не иска да качи в колата си натрапника?

— Добре, това е всичко — приключи мъжът. Зяпнах го озадачена, докато той прибираше документите си в куфарчето си, преди да побутне към мен брошурата. — Покажете я на съпруга си довечера. Ще остане впечатлен, повярвайте ми.

Успокоих се едва след като затворих вратата зад него. Ала мисълта, че отново бях постъпила глупаво, като не поисках да се легитимира, преди да го пусна в дома си, не ми даваше мира. Особено сега, след убийството, извършено съвсем наблизо…

Внезапно ми стана студено и се качих горе да взема жилетка, при което забелязах, че прозорецът на спалнята е отворен. За миг останах вторачена в него, чудейки се какво означава това, ако изобщо означаваше нещо. Държиш се като невротичка, смъмрих се наум, взех жилетката от облегалката на стола и я наметнах. Даже и да го е отворил човекът от „Сюпириър сикюрити систъмс“, което вероятно е направил, за да види къде могат да се сложат сензори, това не значи, че го е оставил нарочно, за да може да се върне и да те убие.

Затворих прозореца, а докато слизах към долния етаж, звънна телефонът. Очаквах да е Матю, но беше Рейчъл.

— Искаш ли да излезем за по едно питие? — попита тя.

— Да! — зарадвах се на неочаквания повод да изляза от къщата. — А ти добре ли си? — попитах, усетила, че тя не е в обичайното си добро настроение.

— Да, просто ми се ще да пийна чаша вино. В шест часа удобно ли ти е? Ще дойда до Браубъри.

— Идеално. В „Сауър грейне“ ли?

— Да, ще се видим там.

Върнах се в кухнята, където брошурата на „Сюпириър сикюрити систъмс“ още лежеше на масата и я оставих настрани, за да я разгледа Матю, след като вечеряме. Вече беше пет и половина — цялата история с охранителя явно се бе проточила повече, отколкото бях предполагала, затова излязох веднага.

Градът беше оживен и докато бързах към бара, чух някой да ме вика по име. Вдигнах поглед и забелязах приятелката ми Хана, която се провираше между хората. Тя беше женена за тенис партньора на Матю, Анди, и се познавахме съвсем отскоро, но беше толкова мила, че ми се щеше да сме се срещнали по-рано.

— Не съм те виждала от сто години!

— Така си е, много време мина. Сега имам уговорка с Рейчъл, иначе бих ти предложила да пийнем по едно. Ала трябва непременно да дойдете на барбекю това лято.

— Би било чудесно — усмихна се Хана. — Анди тъкмо онзи ден ми казваше, че отдавна не е виждал Матю в клуба. — Тя помълча за миг. — А и след тази страшна история с жената, която бе убита миналата седмица…

Тъмният облак на убийството на Джейн отново надвисна над главата ми.

— Да, ужасно е — съгласих се аз.

Тя едва видимо потрепери.

— Полицаите още не са заловили престъпника. Мислиш ли, че е някой, когото е познавала? Казват, че повечето убийства се извършват от познат на жертвата.

— Така ли? — възкликнах вяло.

Знаех, че трябва да кажа на Хана, че съм познавала Джейн, че съм обядвала с нея само преди няколко седмици, но не можех, защото не исках тя да почне да ме разпитва какъв човек е била. И понеже премълчах, това ми се стори като ново предателство.

— А може и да е било случайно убийство — продължаваше тя. — Но Анди смята, че е бил някой местен, който познава терена наоколо. Според него сега се е спотаил някъде наблизо. Мисли, че това няма да е последното убийство в района. Много е плашещо, нали?

Мисълта за убиеца, който се крие наблизо, ме накара да изстина. Думите й отекваха в главата ми и ми стана толкова зле, че не можех да се съсредоточа върху онова, което говореше. Оставих я да побъбри още няколко минути, кимвайки в съгласие от време на време с надеждата, че е в удачния момент.