Б. Парис - Срив

Тръгнах си и докато се отдалечавах, хванала Матю за ръка, се обърнах и помахах за довиждане на Джейн, която ни гледаше през прозореца на ресторанта.

Споменът избледня, но страхът ми се усили и осъзнах, че не бях изплакала толкова сълзи дори когато мама почина, защото го бях очаквала. Ала сега новината за Джейн ме разтърси до дъното на душата ми. Така ме шокира, че измина известно време, докато всичко се намести в мислите ми. И тогава ме връхлетя ужасяващото прозрение, че именно Джейн съм видяла в колата снощи, че Джейн ме е погледнала през прозореца си, докато отминавах и че точно нея съм оставила на пътя да бъде убита.

Ужасът, който изпитвах, можеше да се сравни само с вината, която ми тежеше и ме задушаваше. В опит да се успокоя си повтарях, че ако не бе валяло толкова силно и ако бях успяла да различа чертите й, щях да сляза от колата и да изтичам до нея под дъжда, без изобщо да се поколебая. Ами ако тя ме бе познала и бе очаквала да отида при нея и да й помогна? Мисълта бе направо чудовищна… Само че, ако беше така, тя вероятно щеше да примигне с фарове или да излезе от колата си и да дотича при мен. И тогава ме връхлетя друга, още по-чудовищна мисъл: Ами ако убиецът вече е бил там и Джейн ме е оставила да продължа по пътя си, за да ме предпази?

— Какво има, Кас? — попита Матю, когато се върна от фитнеса и ме завари пребледняла като платно.

Сълзите, които явно не можех да сдържа, бликнаха от очите ми.

— Онази млада жена, която е била убита… Била е Джейн.

— Джейн ли?

— Да, с нея обядвах преди няколко седмици в Браубъри. Бях я срещнала на онова парти, където ме замъкна Рейчъл.

— Какво? — Матю бе шокиран. — Сигурна ли си?

— Да, Рейчъл се обади и ми обясни, че е работила в нейната компания. Попитах я за името и тя каза, че е Джейн Уолтърс. Сузи е отменила партито довечера, защото и тя я е познавала.

— Много съжалявам, Кас. — Матю ме прегърна, притискайки ме силно към себе си. — Представям си как се чувстваш.

— Просто не мога да повярвам, че е тя. Струва ми се невъзможно. Може би е станало грешка. Или има друга Джейн Уолтърс.

Усетих го как се колебае.

— Видях една нейна снимка — предпазливо заговори той, — докато преглеждах новините в телефона си. Не знам дали… — Гласът му заглъхна.

Кимнах, макар че не исках да гледам, не исках да се изправя в лице с истината, ако действително Джейн беше на снимката. Ала поне щях да знам.

— Покажи ми я — казах с треперещ глас.

Матю отпусна ръце и двамата се качихме горе, за да може да влезе в интернет през телефона си. Докато търсеше последните новини, стиснах очи и зашепнах: Моля те, Господи, моля те, нека да не е Джейн.

— Ето — тихо изрече той.

Сърцето ми подскочи от страх, но отворих очи и видях снимката на убитата. Русата й коса бе по-къса, отколкото при последния ни обяд, и очите й не изглеждаха толкова блестящо сини. Но определено беше Джейн.

— Тя е — прошепнах. — Тя е. Кой би направил подобно нещо? Какъв изрод трябва да е…

— Луд човек — мрачно отрони Матю.

Обърнах се и зарових лице в гърдите му, мъчейки се да сдържа сълзите си. Боях се, че щеше да се учуди защо плача отново, след като едва съм я познавала.

— Той още е някъде там, навън — казах аз, внезапно уплашена. — Трябва ни алармена система.

— Тогава позвъни утре на няколко фирми да дойдат и да ни дадат оферта. Ала не се обвързвай с нищо, докато заедно не премислим всяка подробност. Знаеш ги какви са, ще те накарат да купиш неща, които изобщо не са нужни.

— Добре — кимнах аз.

Но през остатъка от следобеда и вечерта бях безутешна. Единственото, за което можех да мисля, беше Джейн, седнала в колата си и очакваща да я спася.

— Съжалявам, Джейн — шепнех. — Много съжалявам.

Джейн ме преследваше. Беше изминала седмица от убийството, а не можех да си представя, че ще дойде ден, когато тя няма да е най-важното нещо в мислите ми. Вината, която изпитвах, не бе намаляла с времето. Напротив, беше се усилила. Не ми помагаше и фактът, че убийството й все още беше централна тема в новините. А медиите постоянно си задаваха въпроса защо е решила да спре на онзи пуст път посред бурята. Тестовете бяха показали, че колата й е била в пълна изправност, но понеже била относително стар модел, чистачките й едва работели. Затова преобладаваше версията, че не е могла да види нищо през стъклото и изчаквала бурята да отмине, преди да продължи пътя си.

Постепенно картината започваше да се изяснява. Малко преди единайсет часа тя оставила съобщение на гласовата поща на съпруга си, че тръгва от един от баровете в Касъл Уелс, където била на моминското парти на своя приятелка, и че скоро ще си бъде у дома. Според персонала на заведението Джейн излязла заедно с приятелките си, но се върнала пет минути по-късно, за да използва телефона им, тъй като била забравила своя у дома. Мъжът й бил заспал на дивана и не чул позвъняването, затова нямал и представа, че тя не се е прибрала, докато полицаите не потропали на вратата, за да му съобщят ужасната новина.