Б. Парис - Срив

Трима човека се бяха явили в полицията, за да обяснят, че са минали по „Блекуотър лейн“ в петък вечерта, но никой от тях не видял колата й, паркирана или в движение. Това позволяваше на разследващите да ограничат времето на убийството в интервала между единайсет и двайсет — тъй като бяха нужни поне петнайсет минути, за да стигне от Касъл Уелс до онази отбивка — и един без пет, когато минаващ оттам шофьор бе намерил тялото й.

Гласът на съвестта настоятелно ме подканяше да се свържа с полицаите и да съобщя, че тя беше още жива, когато минах край колата й в единайсет и половина, ала страхът, че ще бъда заклеймена, задето не съм направила нищо, за да й помогна, беше по-силен. А и скъсяването на времето с толкова малко нямаше да допринесе особено за разследването на убийството. Или поне така си представях аз.

Следобед пристигна човек от „Сюпириър сикюрити систъмс“, за да ми направи оферта за аларма на дома. И моментално ме настрои срещу себе си, като дойде двайсет минути по-рано и попита за съпруга ми.

— Не, няма го вкъщи — заявих аз, мъчейки се да не гледам пърхота, който се бе посипал по раменете на тъмния му костюм. — Но ако ми опишете каква алармена система е нужна, за да подсигури безопасността на дома ни, сигурна съм, че ще успея да разбера. Стига да говорите бавно.

Сарказмът ми изобщо не го впечатли. Без да чака покана, той влезе в коридора.

— Често ли сте сама вкъщи? — заинтересува си той.

— Не, не е обичайно. — Въпросът му ме притесни. — Съпругът ми скоро ще се върне всъщност — добавих аз.

— Е, оглеждайки къщата ви отвън, бих казал, че е идеална цел за обир, понеже се намира съвсем в края на пътя. Трябват ви сензори на прозорците, на вратите, в гаража, в градината. — Мъжът огледа коридора. — Също и на стълбите — нали не искате някой да се промъкне и да ви изненада посред нощ? А сега да видим стаите, нали така?

Той рязко се извърна и пое нагоре, прескачайки по едно стъпало. Последвах го, но мъжът спря да провери как се затваря прозорецът в горния край на стълбите. После изчезна в спалнята ни, а аз останах неуверено на площадката, притеснена, че го оставих вътре сам. Внезапно ми хрумна, че пропуснах да му поискам служебната карта и се ужасих от мисълта, че след убийството на Джейн не бях станала по-предпазлива. А като се замислих, осъзнах: та той дори не бе казал, че е от охранителната компания. Просто бях предположила това, макар да бе дошъл по-рано. Можеше да е всеки.

Подозрението така се загнезди в съзнанието ми, че безпокойството, което изпитах в началото, изведнъж прерасна в паника. Сърцето ми заби тревожно, а после така забърза, че се разтреперих. Без да откъсвам очи от вратата на спалнята, се промъкнах в стаята за гости и се обадих на Матю по мобилния телефон, доволна, че поне тук имаме сигнал. Той не ми вдигна, но само след миг получих съобщение от него.

Извинявай, на среща съм. Наред ли е всичко?

Не ми харесва човекът от охранителната фирма , написах му с изтръпнали пръсти.

Тогава го разкарай.

Излязох от стаята за гости и едва не се блъснах в мъжа от охранителната компания. Отскочих уплашено и тъкмо понечих да му кажа, че съм размислила и вече не искам алармена система, когато той ме изпревари:

— Трябва само да проверя тази стая и банята, а после ще огледам долния етаж.

Промъкна се покрай мен, а аз, вместо да го изчакам, хукнах надолу и застанах близо до входната врата. Повтарях си наум, че реагирам глупаво и се паникьосвам от нищо, ала когато той слезе, не помръднах от мястото си. Оставих го сам да огледа останалата част от къщата. Минаха десет дълги минути, преди отново да се появи в коридора.

— Добре, а сега да поседнем и да ви обясня — предложи той.

— Не мисля, че е необходимо — заявих аз. — Вече не съм сигурна, че изобщо ние нужна алармена система.

— Не ми се иска да ви напомням, но след убийството на онази млада жена недалеч оттук смятам, че правите грешка. Не забравяйте, че престъпникът все още е на свобода.

Споменаването за смъртта на Джейн от този непознат ме разстрои и отчаяно ми се прииска той да се махне от дома ми.

— Имате ли визитка? На компанията?

— Разбира се.

Бръкна в сакото си и аз неволно отстъпих, сякаш очаквах да измъкне нож. Но той ми подаде визитка. Взех я от ръката му и я огледах: на нея пишеше името му — Едуард Гарви. Дали приличаше на Едуард?

— Благодаря — казах само. — Но може би е по-добре да дойдете, когато съпругът ми си е у дома.

— Предполагам, че бих могъл, ала не съм сигурен кога. Знам, че не бива да го изтъквам, но убийството е добро за бизнеса, ако разбирате какво имам предвид. Затова, ако ми отделите само десет минути от времето си, бих могъл набързо да ви обясня всичко. Така ще можете да го споделите с мъжа си, щом се прибере.