Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Незнайно защо сърцето му се разтуптя. Глупава работа: тук никой не го познава, никой няма да го разпознае. Дори да се сблъска лице в лице с Нина в коридора — какво? Нищо. Той не й е никакъв.

— Добре.

Асансьорът беше огромен, не за правостоящи хора. Отвътре беше железен. Пълзеше нагоре тежко и упорито. Иля го уговаряше да се изкачва още по-бавно, но той все пак пристигна.

Гинекологията беше прясно боядисана, не приличаше на зала за мъчения. Но точно до асансьора пушеха жени с посивели лица. Никой не се осмеляваше да им забрани. Изгледаха го враждебно. Той не ги попита нищо.

Влезе в бежовия коридор. Терлиците се пробиха, изпускаха по пода уличен сок. Някъде гъгнеше телевизор. Зад една затворена врата плачеха. В сестринската стая шумолеше чайник. И всичко това ставаше тихо: животът тук някак си се смущаваше.

Почука на притворената врата на кабинета на завеждащия отделение. След това прочете бележката на вратата: „Лекарят е на визитация“.

Скри се в края на коридора, до бъчва с месести листа на сансевиера. Чака цяла вечност. И така, в засада, изчака завръщането на стопанката на кабинета. Азиатка с протяжен акцент и гърлено „р“. Стъклата на очилата й бяха дебели и много смаляваха очите й.

— Относно Левковская.

— А вие кой сте? — попита тя, поглеждайки го над очилата.

— Аз… Нейният приятел.

— Приятел. Размислихте ли?

— За кое?

— В петък трябваше да премахнат плода, но хирургът се задържа при едно раждане, имаше близнаци с усукване на пъпната връв. Не стигнаха до нея. През почивните дни не правим операции, оставихме я под наблюдение и за анализи. Днес ще го правим.

— Кое?

— Пак ли да ви повторя?

— Вие какво, нищо ли не сте й направили?

Гърлото му пресъхна.

— А вие какво, не го ли знаете? Добър бойфренд.

— Скарахме се.

— С това сами се оправяйте. Операцията е след два часа. Можете сега да отидете при нея.

— Не съм сигурен. Може би. Но вие все още не й казвайте, моля ви.

— А трябва да бъдете сигурен. Момичето е бременно в единайсетата седмица, дванайсетата започна. Следващата вече никой в тази страна няма да й направи аборт. Буквално последния влак хващате.

И тя се зае с някакви нейни документации, сякаш й беше все едно какво ще се случи по-нататък с Нина. А може и наистина да й беше все едно с тази работа на конвейер.

Иля излезе в коридора — краката му все едно не бяха неговите.

Завря се в ъгъла, седна до сансевиерата. Погали листата й. Нуждаеше се от нещо, за което да се хване.

Нина още не го беше направила. Онова, в което Иля вече се беше обвинил, още не се беше случило. Ще се случи днес, след два часа, но все още не се беше случило. Трябваше да го направят в петък, трябваше да го направят в събота, трябваше да го направят тогава, когато Иля все още не знаеше нищо за това, когато вече носеше отговорността за него, но още не знаеше за нея. Гротескно съвпадение. Майката го беше накарала да дойде тук. Бълнуване. Мистика. Все още не всичко е решено. Не е негова работа. Защо й е дете от мъртвец. Какво ще каже на майка си. Не бива да се намесва в чуждия живот. Ти се намеси. Уби го точно когато той искаше всичко да промени. Но не успя. Нямаше и намерение. Вече беше провалил живота й така, че по-зле нямаше накъде. Трябва да си върви. Няма време да остава. Не е моя работа. Поне още нещо да може да се промени. Тя сама няма да пожелае този аборт. Последната седмица. Средата на август, единайсет седмици. Страшно. Иска ти се да се върнеш назад. Но него не можеш да върнеш. Него й го отне изцяло. Няма го вече. А детето. Какво право имаш да се месиш. Нищо няма да ти се получи и без това. Тя е взела решение. Съмнява се. Прекарала е тук целия уикенд. Решила е. Ти уби бащата на това дете. Сам го уби. На нея не й трябва дете без баща. Можеш да свалиш от нея този грях. Няма никакви грехове, това е хорска измислица. Тя му се радваше. Беше й страшно. Самата тя го искаше. Тя самата беше пожелала да се избави от него. Просто имаше нужда от подкрепата му. Сега няма на кого да разчита. Завинаги ще си остане самотна майка. Няма да убие детето си. Неговото дете. Длъжник съм му. Нищо не му дължа. Той ми беше длъжник и си получи заслуженото. Как можа така да се получи. Няма съдба. Няма никакъв бог. Дума има, но не и бог. Има нещо, което все още би могъл да оправиш. Нали съжаляваше, че нищо не може да се направи. И ето. Така нищо няма да оправиш. За себе си да, но нея ще измъчиш. Откъде знаеш какво иска тя. Обичала го е. Той я съсипваше. Той също я е обичал. Гадина е бил той. Но тя го е обичала такъв. Връщала се е при него. Не е можела да обича. Ти я лиши от всичко. А той лиши мен от всичко. И сега заради това трябва да убиеш детето му ли, какво. Нали самия него вече го уби. С това нищо няма да изгладиш. Нямам намерение нищо да изглаждам с това. Тя ще бъде нещастна. Тя беше нещастна. Заслужава по-добро. Можеш единствено да я излъжеш. Нищо няма да й дадеш. Нищо не можеш да й дадеш. Няма заден ход. Освен един. Едно нещо може да се преиграе наново. Да се отнеме от смъртта. Това е случайност. Съвпадение. Не е случайност. Това е шанс едно на милион. Не бива да се изпуска. Никога няма да си го простиш. Можел си, но не си го направил. Тук няма правилен отговор. Толкова нещо е направено досега, че най-добре просто да си вървиш. Трябва да си вървиш. Трябва да отидеш там, до сметището на „Кутузовски“. Ако не се появиш, ще те разкрият. Има ли значение какво ще стане с нея. Тя не е твоя, тя е негова и никога няма да бъде твоя. Няма да можеш да й попречиш. Какво ще кажеш на майка му, когато попита как е Нина. Как е Нина. Как. Закъсняваш. Трябва да си вървиш. Край. Трябва да вървя.