Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Сума ти неща натворих и ти ме изтърпя и вече няма нещо, което да не съм правил преди. Родителите ми са против, знаеш го много добре, ами майната им на тяхната висока камбанария, не ми трябват парите им, а с останалото сами ще се оправим.

С две думи, Нин…“

И тук прекъсваше, недовършено. Хазин беше започнал да го пише в четвъртък, а в петък може би е искал да го доизмисли и да го прати. Но в петък Иля не му беше позволил да го изпрати — и без това при всички случаи нямаше да пристигне навреме.

Остави телефона.

Главата му бучеше. Навън вече цареше пълен мрак, чаят беше безвкусен.

За свое оправдание започна да си припомня петъчната нощ на Трехгорка, снимките с прегърната по борчески повлекана в скъпия ресторант на сияещата крайбрежна улица, пристигането заедно с нея, балансираща на острите си токчета, до клуб „Хулиган“, виковете й, че не иска да бъде втора цигулка — и вялото обещание на Хазин да й даде главната роля. Но в името на справедливостта си спомни и това, че Петя я беше оставил да си върви, не я беше молил да остане.

В главата му гъгнеше неразбрано и скучно синият прокурор, Иля го слушаше с половин ухо, но нямаше смисъл да го слуша, и така всичко беше ясно. Ожесточеното пиянство на Кучката, злобното парадиране със снимки с всякакви курветини, страхът му в петък да остане дори за миг сам, и готовността му да се раздели със случайната жена, страхливото мълчание в отговор на Нинините съобщения и признанието му, съставено почти докрай и въпреки това неизпратено…

Резултатът бе обвинително заключение.

Излизаше, че на съвестта на Иля лежеше не един живот, а два. Две души. Една виновна и още една: невинна.

Нямаше сили вече да чете Хазин, всъщност нямаше сили за нищо. Пийна топла водка, усили звука на телевизора и заспа на масата. В съня му майката — на вид Петината, а по характер Илината — го развеждаше на екскурзия из моргата. Беше му обещала да му покаже нещо, а после, както се случва, ролите се смениха и вече Иля искаше да й намери някакъв мъртвец под хилядите двойни чаршафи, където редом дремеха щастливи съпрузи. Търсеше и се страхуваше да го намери — вероятно ставаше дума за Петя, макар че защо да се страхува майка му от Петя?

Накрая сънят свърши с това, че под един от чаршафите намериха самия Иля със здраво стиснати очи, и се стигна дотам, че Иля екскурзоводът се събуди, облян в пот и треперещ от страх, че пропада в бездна.

По телевизора оживено бърбореха за тренировките на Националната гвардия, колко добре е екипирана и как умее да се бори с тероризма: по полигона се премятаха презглава разни хора без лица.

Придвижи се на сляпо до стаята си, нави часовника за седем и заспа безпаметно.

Събуди се сам, пет минути преди алармата. Спомни си, че някой от съня му го беше освободил от вършенето на важни дела, но какви — не помнеше.

Погледна към телефона — там имаше съобщение от майката.

„Нина лежи в 81-ва болница. По телефона нищо не казват. Само лично.“

Отиде под душа. Кога беше успяла майката да се примири с Нина? Та нали през септември през зъби признаваше съществуването й. А сега вече и номера й има? И разговарят. Значи още не беше стигнал с четенето до този момент. Иля гребеше с мръсна ръка от хазинския мобилен телефон, но той беше бездънен.

Какво искаш да знаеш, мамо, попита я Иля. Какво подозираш?

Страх те е да си вземеш грях на душата? Страхуваш се, че вече си го взела? Взела си го, мамо. Ти и бащата.

Нали той винаги трябва да е прав. И последната дума в споровете трябва да е негова, нали? Искаше да надделее над сина си, искаше да го пречупи, да го накара да зареже момичето? Страхуваше се, че тя ще забременее и чрез това ще ви принуди да се примирите?

Ами ето: той победи. Предай му поздрави. Няма да има примиряване. Какво пак не е наред?

Не му се искаше да излиза изпод горещата вода. Не му се искаше да се преражда отново в Хазин.

Трябваше да поживее малко и заради себе си: днес е датата, на която трябва да се яви на отчет в ОВД. Законът дава три работни дни след освобождаването. Ако се извади пътят от Соликамск, днес е точно третият.

В този момент се сети: та нали и на „Кутузовски“ трябва да ходи! Там Игор ще направи доставка. Нещо трябва да вземе. В дванайсет, до сметището, пети вход.

Не, не трябва да стои тук в ембрионална поза.

Там, навън, просветва понеделникът. Време е Хазин да се готви за работа. Той сигурно също е ставал в седем, за да може в девет да е там. Къде е живял? Дълго ли е пътувал? И къде? Кого е трябвало да срещне в коридора, докато върви към кабинета? С кого е делял кабинета си?