Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Писмото — провери Иля — беше изпратено още преди онези съобщения, в които Петя молеше Нина да отиде при него дори без да носи нищо. След него Нина продължи да се съмнява още няколко дни, но после Хазин я доизмъчи с молбите си през Уотсап и тя, пречупена, се предаде.

До края на болничния престой на Петя не му бяха писали за нищо — вероятно всичко важно се изговаряше на глас, за да не се проследят буквите.

Следващото важно писмо дойде от майка му вече в средата на април, след изписването му: когато никой така и не успя да промени живота на Петя — нито майка му, нито Нина.

Как беше успял да си върне длъжността, оставаше неясно: Иля знаеше, че той така и не се беше свързал с Коржавини, не беше отстъпил нито пред баща си, нито пред майка си. Но майка му, разбира се, беше обърнала гръб на това и към Пасха вече беше готова да му прости всичко.

„Петенка, днес е Пасха, светъл празник за всички православни. Христос Воскресе! Сутринта рано отидох в църквата, запалих свещички за здравето на всички близки. Отделно се помолих за теб, всичко да ти е наред.

Пасха е ден на възкресението. Аз го разбирам така: дори когато тялото е съвсем разрушено, силният дух може да го излекува. Тялото е земно, то е просто биология и химия, а човекът все пак е много повече. Когато духът боледува, и тялото гние. А когато човек си прочисти духа, то и тялото едва ли не възкръсва. Това е още празник на основното чудо в Евангелието, връщането на земята в телесен вид на Исус, който е бил осъден несправедливо от римляните.

Молих се да имаш достатъчно сили, да поддържаш духа си чист и да не се поддаваш на изкушения. Всеки човек в живота си е изкушаван и съблазняван, дори най-обикновеният. А ти се оказа с такава професия, където изкушенията са на всяка крачка. Не исках да започваш тази работа, сам го знаеш. Но сега вече няма какво да се прави, не мога да надвия теб и баща ти в споровете и никога не съм можела.

Мислиш си, че витая в облаците, сам си ми го казвал. Че идеализирам баща ти и не разбирам, че той всъщност далеч не е светец. Помня думите ти, че светецът не може да се издигне над лейтенант в милицията. Петенка, аз, разбира се, отлично знам всичко това. Но когато имаш свои деца, сам ще разбереш, че не трябва веднага да им разказваш цялата истина за това как е устроен светът. Ако им кажеш веднага, че да, всички крадат, всички са алчни, всички прелюбодействат, то те ще си помислят, че такава е нормата на поведение. И тогава също няма да се чувстват виновни, когато грешат, и затова ще грешат още по-отчаяно и безсъвестно. За да ги предпазиш, се налага да украсяваш, да пренареждаш заради тях света, докато са малки. А за теб децата ти винаги остават малки дори когато вече са на двайсет и пет и трийсет години. Това също ще го разбереш някога — когато възпитаваш своите собствени деца.

И баща ти все още вижда в теб момче — особено когато се държиш така безотговорно. И си мисли, че може с наказание да те накара да се поправиш. Знаеш ли колко пъти съм го отказвала да те нашиба с колана в училище, когато обиждаше учителите и бягаше от час! Ето и сега ми говори: не ми позволяваше, а трябваше да го бия всеки път, щеше да порасне друг човек.

Но аз не мисля, че едното наказание може да реши всичко. Наказанието само ожесточава човек, той не признава вината си и продължава да се смята за прав, а от такива случаи се научава само да хитрува, а и затаява злоба към онзи, който го е наказал, дори да е било справедливо. За да се разкае човек истински, той трябва да се почувства по същия начин, както онзи, на когото е навредил. Но това е сложно и дълго, това се нарича възпитание.

А шибането с колана по задника и викането — това става бързо и носи облекчение на онзи, когото са обидили.

Не знам защо ти пиша всичко това.

Просто разчитам, че вече не си дете, а възрастен. И дори да ти е скучно да четеш такова дълго писмо, аз се надявам, че си стигнал дотук. Ти ще продължиш да възмъжаваш, а ние с баща ти ще се връщаме към детството. Ще дойде твоят ред да помниш всичко това. Ние не сме те наказвали, не ни наказвай и ти.

Днес времето в Москва е хубаво, след празничната служба на душата стана светло, затова реших да споделя мислите си. Жалко, че не мога по никакъв друг начин да ти помогна. Мога само да паля свещичка и да се надявам, че някак си ще се получи. Ти нали си кръстен, представен си пред бог, можеш също днес да идеш в църквата, да запалиш свещ и мислено да се помолиш да не те подлагат на особено тежки изпитания. Обичам те,