Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Знаеше ли за какво пее телефонът ти? Нина ли ти избра тази мелодия, или ти сам? Наркос, мамка му…

Добре, почакай, още не бяха приключили.

Върна се там, откъдето го бе издърпал Игор.

Какво се е случило с теб миналия януари? След какво си започнал така да се звериш на баща си, да негодуваш? След какво са те вкарали в болница?

— Нямате право! — мяташе се облеченият в усмирителна риза Хазин. — Кажи му, нека позвъни! Какво става, по дяволите!

— Петя. Той ми забрани да ти се обаждам. Пратих ти писмо в електронната поща. Моля те, прочети го. Без да бързаш.

Пощата. Иля още не беше поглеждал в пощата — досега не беше се появявало известие за получаване на писмо, а на него самия просто не му беше хрумвало.

Стандартната пощенска кутия — бяло пликче в синьо квадратче — беше претъпкана с квитанции: за музика, за игри. Иля прегледа иконките: може да има и друга? Намери Гмейл, гугълската поща.

Тук имаше купчина от всичко, което още не беше видял. Поредното отделение в архива на Петиния живот. Писма неизвестно от кого, от жени, от инстанции, насметен боклук, вестници, за които е бил абониран. И разпечатани пликове — от майката: svetlanahazina1960@mail.ru.

И съвсем скорошни имаше тук, и стари.

По датите Иля откри онова, което майката бе изпратила на Петя в болницата. Не го беше изтрил.

„Здравей, Петенка,

Реших да ти напиша писмо, защото с кратки есемеси нищо не може да се каже, а да ти говоря в стаята, в присъствието на други, сигурно е неудобно.

Разбирам, че сега не ти е леко. Ядосан си на баща си, че те затвори в тази болница като малко дете. Но след онова, което се случи, мога да го разбера. Казва, че това му се е отразило много зле. Хората, които са те задържали в такова състояние, не са от татковото ти ведомство, както вече сам разбираш. А от съвсем друго, знаеш кое. И това, че по време на задържането си се крил зад неговото име, може много да му навреди. А на теб вече ти е навредило още повече. Разбирам, че не си бил съвсем на себе си. А ние не видяхме съобщенията ти — но пък вече е било късно през нощта. Не си мисли, че баща ти смята, че си получил заслуженото. Той всъщност укорява себе си, че не е успял да ти помогне навреме. Естествено, не ми го казва, но аз сама чудесно го виждам и усещам.

Силно се надявам, че лечението ще ти помогне и ще успееш да се откъснеш от тази отрова. Ще помоля баща ти да ти потърси друго място вместо това, на което работиш сега. Той има много познати. И без това след подобен скандал едва ли ще могат да те вземат обратно.

Знаеш, че от самото начало бях против да започваш тази работа. Прекрасно помня как след академията се канеше да ставаш адвокат. Тогава с баща ти много спорихме, но ти знаеш как се спори с него. Тогава ми се струваше, че от теб ще излезе чудесен адвокат. Та нали там не трябва единствено да умееш да защитаваш хората, а и да се договаряш с всички, да намираш компромиси и задни вратички. Трябва да можеш да убеждаваш. Малко да хитруваш. Да създаваш запознанства. Това са все силни твои страни. И можеше да ги използваш за благото на хората. А и щяха да плащат прилично.

А той ти втълпи в главата мисълта за тая работа. Помолих поне да не е при наркотиците. Всъщност чичо Паша го подстрекаваше, Колцов. Пращай, вика, при нас твоето момче, аз ще го наглеждам, а после се премести в Питер.

Петя!

Ти, разбира се, може да смяташ, че това са мои майчински чудатости или, както ти обичаш да казваш, ереси, но аз съм убедена, че в този живот всеки човек си има предназначение. И в тази работа ти не си на своето място. Та аз помня как в началото изобщо не я харесваше. Как не ти допадаше дисциплината им, редът, твърдоглавието, бюрокрацията. Баща ти през цялото време искаше да си като него, а ти си съвсем друг човек.

Някак си изпуснах момента, в който си започнал да изпитваш удоволствие от работата си. И силно се укорявам за това. Защото сега разбирам, че си я обикнал заради някои неща, които много са те променили. Но въпреки това си мисля, че все още не е късно нещата да си дойдат по местата. И този случай, този скандал е отличен повод за това.

Ти непрекъснато ми се оплакваш от баща си. А аз какво мога да направя? Самата аз мога да ти се оплача от него. Само той знае как се вършат правилно нещата. Той решава всичко вместо всички. Най-добре разбира хората. Свикнал е да съди всички. Знае цената на всичко. И никога не признава грешките си. Такъв човек е. А аз живея с него през целия си живот.

И той твърде често се оказва прав, Петя. Макар да е трудно да го слушам, аз разбирам, защото той самият никога никого не слуша. А най-важното е, че е свикнал да побеждава във всички спорове. Сам знаеш, че обича да казва: „Водата пробива и камъка“. Ако достатъчно дълго настояваш на своето, хората се предават. И после сами се убеждават, че той е бил прав от самото начало, че му и благодарят за това.